Убийствена жега
- Автор: Касл Ричард
- Серия: Nikki Heat #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Pro book“
- ISBN: 978-954-2928-43-0
- Переводчик: Илиана Велчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствена жега». Краткое содержание книги:
Разследването обаче се усложнява, когато Ники отново се натъква на известния журналист Джеймисън Руук. Предвид скорошната им раздяла, тя предпочита да избегне болезнените емоции, но привлекателният остроумен писател също е забъркан в случая и това я принуждава все пак да се съюзи с него. Неразрешеният романтичен конфликт и сексуалното напрежение между тях пораждат искри, докато Хийт и Руук се впускат в търсене на убиеца сред знаменитости и гангстери, певици и проститутки, професионални спортисти и опозорени политици, а този нов експлозивен случай ги отвежда в един блестящ свят, изтъкан от тайни, фалшиви фасади и скандали.
Това силно заинтересува Хийт.
— Къде е ключът?
— Няма ключ, нужен ви е код.
— Добре — каза тя. — Ще ви помоля учтиво. Веднъж. Какъв е кодът? — Той не отговори и тя добави: — Имам заповед.
Той доби развеселен вид.
— Защо не разбиете вратата с нея?
— Очоа, обади се на сапьорите и кажи, че ни трябва екип с експлозивна матрица. И евакуирай сградата.
— Чакайте, чакайте, експлозивна матрица ли? Вътре има „Шато О’Брион“ от 1945-а! — Ники опря длан на ухото си, той въздъхна и каза: — Комбинацията е 41319.
Очоа въведе числата и в ключалката забръмча серво. Той включи лампата и влезе в големия килер. След миг излезе и поклати отрицателно глава.
— Всъщност защо ме тормозите? — попита готвачът. Желанието му да се покаже нахакан се беше върнало. Ники се изправи пред него, заставайки достатъчно близо, за да го принуди да извие врат нагоре.
— Казах ви. Искам да ни предадете тялото на Касиди Таун.
— Какво знам аз за Касиди Таун? Изобщо не познавах тая кучка!
— Напротив, чух ви да се карате — каза Руук. — Ууф! — възкликна той и шумно издиша. — Май попаднах на семенце!
Върджънс се престори, че внезапно го е връхлетял далечен спомен.
— О, сетих се. Добре де, спорихме. Какво толкова, да не мислите, че съм я убил, защото отказах да нахраня дванадесет нейни познати на откриването и тя побесня?
— Имаме свидетели, които твърдят, че сте ги наели, за да откраднат трупа й.
Той насмешливо изсумтя.
— Стига толкова, това е лудост. Искам да се обадя на адвоката си.
— Добре. Ще му се обадите, щом ви отведем в управлението — каза Хийт.
Обхождайки кухнята от противоположни посоки, Роули и Очоа систематично отваряха и затваряха поръчковите шкафове, пълни с готварски книги, вносни чинии и прибори и всякакви приспособления за готвене.
— Сериозно ви говоря, устата ми гори — каза Руук и пристъпи към хладилника „Съб Зироу“. — Леле, какъв хладилник. Красота!
Върджънс извика:
— Не, недейте, повреден е!
Руук обаче вече беше дръпнал ръчката. Тогава тялото на Касиди Таун отвори вратата, повали го назад и се стовари на испанските плочки в краката му.
Чул крясъците на Руук, униформеният полицай, който пазеше на входната врата, веднага дотича.
Жестоката реалност в стаята за разпити коренно промени Ричмънд Върджънс. Арогантността му се беше изпарила. Ники наблюдаваше ръцете му, грапави и загрубели от години работа в кухнята. Те трепереха. Седнал до него, адвокатът на Върджънс му направи знак да започне.
— Преди всичко не съм я убил аз, заклевам се.
— Г-н Върджънс, спомнете си колко пъти някой келнер ви е връщал храната с обяснението, че клиентът твърди, че е изстинала. Умножете го по две. Ето колко пъти аз съм чувала мъже с белезници, седнали от вашата страна на масата, да казват „Не бях аз, заклевам се!“.
— Детективе — включи се адвокатът, — надяваме се на вашето съдействие и не мисля, че има причина да усложнявате нещата.
Костюмарят беше Уин Зандърхуф, съдружник в една от големите фирми на Парк авеню, които се занимаваха с развлекателната индустрия. Той поемаше криминалните случаи и през годините Хийт го беше виждала доста пъти.
— Разбира се, адвокате, особено като се има предвид колко ни помогна клиентът ви. Съпротивлява се при ареста, заплаши полицай с оръжие, попречи на разследването. Като всичко това е в допълнение към убийството на Касиди Таун, заговора за кражбата на трупа й и множеството обвинения, свързани с него. Мисля, че г-н Върджънс би могъл заслужено да опише целия ден с думата „усложнение“.
— Вярно е — съгласи се адвокатът. — Именно затова се надявахме да постигнем някакво споразумение, което да облекчи ненужното напрежение, свързано с всичко това.
— Сделка ли искате? — попита следователката. — Клиентът ви ще бъде обвинен в убийство, получихме признание от член на групата, която е наел, за да задигне проклетия труп. С какво възнамерявате да се пазарите, десерт за ваша сметка?
— Не съм я убил. Онази нощ бях у дома с жена си. Тя ще го потвърди.
— Ще проверим това.
При тези думи по лицето му премина нещо, което лиши тъмното му южняшко лице от обичайната му напереност. Сякаш алибито му щеше да се пропука. Или нещо друго. Какво ли беше то? Тя реши да задълбае и да види какво ще излезе.