Три сестри, три кралици

Изпитвам прилив на гняв при мисълта за която и да е друга жена на моето място, която и да е, предпочетена пред мен. Дори не ми харесва мисълта някой да прави сравнения между мен и друго момиче. Част от облекчението ми, задето напускам Англия, се дължеше на това, че никой не би могъл отново да премести поглед от изящната Катерина към мен, че никой не може да ме сравнява със сестра ми Мери. Мразя да бъда сравнявана — а сега откривам, че съпругът ми има половин дузина любовници.

— Коя беше тази Марион Бойд, майката на Александър, най-голямото момче, на което се позволява да се перчи така? — питам.

Повдигнатите ѝ вежди ме питат дали съм сигурна, че искам да зная всичко това.

— Коя е тя? И тя ли е мъртва?

— Не, ваша светлост. Тя е родственица на графа на Ангъс. Много изтъкната фамилия са кланът Дъглас, знаете.

— Дълго ли е била любовница на съпруга ми?

Катрин се замисля:

— Смятам, че да. Александър Стюарт е на малко повече от десет години, нали?

— Откъде да зная? — питам остро. — Не го поглеждам.

— Да — казва тя и млъква.

— Продължавайте — казвам сърдито. — Той единственото ѝ копеле от краля ли е?

— Не, тя имаше три деца от краля, едно момче умря. Но дъщеря ѝ Катерина е тук с по-големия си брат.

— Малкото момиче със светла коса? Около шестгодишно?

— Не, това е Маргарет, тя е дъщерята на Маргарет Дръмонд.

— Маргарет! — възкликвам. — Дал е на незаконната си дъщеря моето име?

Тя навежда глава и мълчи. Моите дами хвърлят поглед през стаята към нея, сякаш съжаляват, че е хваната натясно в прозоречната ниша с мен. Позната съм с буйния си нрав и никоя от тях никога не иска да ми съобщава лоши новини.

— Дал е името си на всичките — казва тя тихо. — Всичките се наричат Стюарт.

— Защо не вземат имената на съпрузите, ако всичките са деца на рогоносци? — вече съм бясна. — Защо кралят не поиска съпрузите да подслонят съпругите и децата си на едно място? Да държат тези жени на мястото им у дома?

Тя не казва нищо.

— Но е нарекъл едно от тях Джеймс. Кое дете е Джеймс?

— Той е синът на Джанет Кенеди — казва тя тихо.

— Джанет Кенеди? — разпознавам името. — А къде е тя? Нали не е тук?

— О, не — казва Катрин бързо, сякаш това би било невъзможно. — Живее в замъка Дарнауей, далече. Никога няма да я срещнете.

Мога да се радвам поне на това.

— Значи кралят не я вижда вече?

Катрин човърка ъгълчето на гоблена, сякаш ѝ се иска да работи по него.

— Не знам, ваша светлост.

— Е, вижда ли я той?

— Не бих могла да кажа.

— А другите? — продължавам с разпита си.

— Другите ли?

— Всички други деца. В името на света Маргарет, те сигурно са половин дузина!

Тя ги отмята на пръсти:

— Александър и Катрин, децата на Марион Бойд, и Маргарет, дъщерята на Маргарет Дръмонд, и момчето на Джанет Кенеди, Джеймс, и трите най-малки, които са още толкова невръстни, че обикновено живеят с майка си Изабел Стюарт, не тук в двора: Джийн, Катрин и Джанет.

— Колко са общо?

Виждам я как пресмята.

— Тук са седем. Може да има още, разбира се, непризнати.

Поглеждам я вцепенено.