![Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/0/0/shche-si-ostanem-priyateli-nali-calibre-2-35-0-download.jpg)
Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0]
- Автор: Мартин Кели
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0]». Краткое содержание книги:
Такива бяха плановете на шестнайсетгод ишния Ник за лятото.
Да се справи с по след ствията от развод а на род ителите си и с номерата на гад жето сиДани.
Усложненията бяха по след ното нещо, което му трябваше.
Така беше, пред и д а се появи Саша.
Юли, плаж, море… Внезапно той се оказа затънал д о гуша в сериозна връзка, но с изненад а о съзна, че няма нищо против. Харесваше му д а бъд е с нея, д а си говорят, д а мълчат заед но…
Докато Саша не сложи край на отношенията им с клишето „Ще си о станем приятели, нали…“
Ед на история за силата на първото сериозно влюбване, за болката от разд ялата, за шока от новината за непред вид ена бременно ст.
— „Спайд ърмен 3“! — И по сочи към д ивид и плейъра.
— Добър филм — отбелязах аз, д окато Саша слагаше д ивид ито в плейъра.
Присед на на д ругия фотьойл и ми се усмихна. Аз също й се усмихнах, макар д а изпитвах
по-скоро притеснение, отколкото щастие. Детето не отлепяше очи от своя Спайд ърмен и
така, като глед ах, то си прекарваше по-д обре, отколкото аз. Но не престанах д а храня
над ежд а, че възстановяването му ще стане бързо или че Саша ще му каже, че вече е време д а
си върви в леглото.
Нищо под обно, филмът прод ължаваше ли, прод ължаваше. Някъд е към сред ата аз се
отказах и заявих:
— По-д обре д а вървя. Наближава полунощ.
Илия промърмори някакво „д овижд ане“ в моя по сока. Аз му отговорих и отчасти
съжалих, че тази вечер се срещнах само с блед ата имитация на хлапето, което нагъва бонбони
и се катери по покривите.
Саша ме изпрати и на вратата се увеси на врата ми.
— Много съжалявам за тази вечер! Наистина много ми се искаше д а о станем за малко
сами!
— А аз — д а д овършим онова, което правехме.
Сега, като го изрекох, чувството стана по-силно и аз не изд ържах, навед ох се и я целунах
страстно.
— Аз също — изрече тя, когато се отд ръпнахме ед ин от д руг. Бузите й бяха поруменели, а
поглед ът й — виновен. — Нали знаеш, че понякога ме влуд яваш, а?
Прид ърпа ме обратно към себе си и този път тя ме целуна. Притисна се плътно към мен,
сякаш не можеше д а ми се насити. Започна д а д ърпа леко ко сата ми и д а ближе врата ми. Този
път беше неин ред д а ме влуд и — правеше го, когато знаеше, че не можем д а сторим
нищичко и че аз трябва д а тръгвам.
— Аз ли те влуд явам? — изрекох зад ъхано. — Не аз съм този, който непрекъснато се
сд ържа!
— И как би трябвало д а се чувствам, когато говориш по този начин? — рече тя, като се
д ръпна леко. — Това по ставя цялата ни връзка на грешна о снова! Сякаш сме от
противоположните страни на пропаст!
— Не съм искал д а кажа под обно нещо! Само, че би трябвало д а ми вярваш малко
повече! — Погалих врата й. — Дори нямам пред става как изглежд аш под блузката си. Някой
вижд ал ли те е?
Саша сбърчи вежд и, като че ли току-що бях д оказал тезата й.
— Защо непрекъснато трябва д а пришпорваш нещата?
— Пак не ме разбра. Не се опитвам д а те принуд я д а го направиш! — Но бихме могли да
бъдем близки и по други начини. Това, по след ното, разбира се, не го изрекох на глас. Отпуснах
ръце, изд ишах бавно и д обавих: — Про сто… в началото нещата наистина вървяха много
д обре. И аз наистина те харесвам! Сигурно затова малко ми е труд но д а забавя нещата — поне
в мислите си.
— Ник, много д обре знаеш как стоят нещата! — настоя тя. — Аз също много те харесвам.
Но още от самото начало ти казах — все още не съм готова за онези неща! Защо не можем
про сто д а бъд ем заед но и д а се наслажд аваме на онова, което правим, без д а бързаме?!
— Можем, разбира се! — казах. И наистина го мислех. Бях наясно, че сега, като се
прибера, ще преповторя цялата сцена в главата си и ад ски ще се вбеся, че изобщо съм си
отворил устата. — Права си. И аз не искам д а пришпорваме нещата. — Целунах я най-невинно
по челото и д опълних: — Хей, а какво ще стане с онова хлапе? Дали ще каже на род ителите
си?
— Ще го пред упред я д а си мълчи — увери ме тя. — Той е готино момченце. Мисля, че
няма д а ни изпорти.
— Хубаво. Сега по след ното, което ми трябва, е д а си навлека неприятно сти за нещо,
което д ори не успях д а д овърша!
Върху устните на Саша се разля усмивка. Тя ме целуна бързо и по сле отвори вратата. Аз
грабнах кънките си и си помислих, че с Дани никога не бях попад ал в под обна ситуация.
Чисто. Непланирано. Перфектно. Всичко това се стопи още в началото на юли. Тръгнах към
къщи. Вечерният вятър разхлажд аше тила ми. Оставих д обрите и лошите чувства д а се
струпат ед но върху д руго, д окато накрая вече изгубих пред става какво точно чувствам.
Ед инственото, което знаех, бе, че не мога д а спра, а д ори и д а можех, не съм сигурен, че бих
го направил.
Осем
Саша се оказа напълно права за есента. Почти не ни о ставаше време д а се вижд аме. Аз
имах по д ва хокейни мача на сед мица, тренировки, смени в спортния магазин и нарастващи
камари от д омашни. Двамата със Саша бяхме в ед ин клас по право и тя ми д аваше д а