Сянката на планината

— О, да — отвърна Конканън. — Вие не знаехте ли? Понечих отново да кажа

„Млъкни!", но Карла ме стисна за лакътя.

— Каза ли ти защо?

— Каза, че жена му е фригидна, да ме прощавате, дето го казвам, и никога не е правила

секс с него, и затова използвал тия упоени момичета, все едно прави секс с нея. С вас, тоест.

Карла стискаше лакътя ми.

— И казваш, че това се е случило с Лиса?

— Така мисля — отвърна той и погледът му се отнесе. — Мисля, че я е упоил с

рохипнола, пуснал й го е в чашата, обаче е превишил дозата. Мойта дрога беше съвсем чиста, разбираш ли. Мисля, че тя, горкичката, е издъхнала, преди да се е възползвал от нея.

— Кои бяха другите момичета?

— Откъде да ги знам — сви рамене Конканън. — Разпознах само едната и то защото

понякога я има по вестниците. Обаче… Едно нещо мога да ви кажа. Всичките приличаха на

вас и той им слагаше на всичките черна перука, като правеше оная работа с тях.

— На мен ми стига! — отсякох.

— Недей пак да ми нареждаш да млъкна, малкият — каза ми Конканън. — Не съм

дошъл тука да правя бели. Писна ми от бели, ако и да не вярвах, че ще се чуя някога да го

казвам. Излизам в заслужен отдих.

— Мястото тук много подхожда да излезеш във вечен отдих.

— Зла гад си ти — подсмихна се Конканън. — И мислите в злия ти мозък са зли.

— Какво направи, след като Ранджит ти пусна филмите? — попита Карла.

— Ми, намлатих го бая, то е ясно, и го зарязах в несвяст. Не можех да му светя маслото, макар и да ми се искаше, защото много хора ме видяха с него. После взех всичките пари от

сейфа, взех и оня негов филм с момичето от вестниците.

— Какво направи с филма?

— Ей сега идва най-смешното — каза Конканън и скръсти ръце, стъпил на бронята.

— Смешно ли? — попитах. — Смяташ, че във всичко това има нещо смешно?

— Дръж си ръцете така, че да ги виждам! — нареди Карла и Конканън се подпря на

ръце и се изпъна назад. — Кое му е смешното?

— Има един млад тъпак, който от време на време купува кока от мен. Не е богаташ, ама

има гаден нрав. Собственото му семейство е издействало ограничителна заповед срещу него.

Иска да става кинозвезда, затова шитка дрога по малко на истинските звезди и чат-пат му

дават по някоя роля. Момичето от извратения филм на Ранджит е актриса, а пък той й е

гадже и пали от нищо.

— На него ли даде филма? — попита Карла със светнали очи.

— Дадох му го, като дойде последния път — ухили се радостно Конканън. — Ранджит

от време на време се промъкваше в града и купуваше стаф от мен. Казах му на оня бесния

момък, че Ранджит чат-пат се мотае маскиран в един негов любим клуб в Бандра.

— Казал си му къде ще е Ранджит…

— И не само това. Дадох на малкия дивак и подарък. Сам-самичък го спретнах. Филмът, срещата на Ранджит в нощния клуб и непроследим пистолет, зареден с непроследими