Танц с дракони

— Бой с момичета не е храбро — каза Белвас Силния. — Бой с Белвас Силния щеше да е храбро.

— Днес тя се бие с глиган — каза Хиздар.

„Е да — помисли Дани. — Защото не сте могли да намерите жена да се изправи срещу нея, колкото и пълна да е кесията.“

— И не с дървен меч, изглежда.

Глиганът беше огромен, с бивни колкото мъжка ръка до лакътя и малки очи, плувнали в ярост. Дани се зачуди дали глиганът, убил Робър Баратеон, е изглеждал толкова свиреп. „Ужасно същество и ужасна смърт.“ За миг едва не изпита съжаление за Узурпатора.

— Барсена е много бърза — обясни Резнак. — Ще танцува с глигана, ваше величество, и ще го кълца, щом мине покрай нея. Ще е окъпан в кръв, преди да падне, ще видите.

Започна точно както той каза. Глиганът нападаше, Барсена се завърташе настрани, оръжието ѝ блясваше сребристо на слънцето.

— Трябва ѝ копие — каза сир Баристан, след като Барсена избягна втората атака на звяра. — Така не се води бой с глиган. — Прозвуча като някое придирчиво и свадливо старче, точно както казваше Даарио.

Ножът на Барсена беше почервенял, но глиганът скоро спря. „По-умен е от бик — осъзна Дани. — Повече няма да нападне.“ Барсена също го осъзна. Извика и пристъпи към глигана, премяташе ножа от едната ръка в другата. Когато звярът отстъпи, тя изруга и посече към зурлата му, за да го предизвика… и успя. Този път отскокът ѝ закъсня за миг и единият бивен разпра левия ѝ крак от коляното до слабините.

От трийсет хиляди гърла се надигна стон. Барсена стисна крака си, изтърва ножа и се опита да изкуцука назад, но преди да е направила и две стъпки, глиганът нападна отново. Дани извърна лице.

— Достатъчно храбро ли беше това? — попита тя Белвас Силния, щом писъкът прокънтя от пясъците.

— Боят с прасета е храбър, но не е храбро да пищиш толкова силно. Ушите на Белвас Силния го болят. — Евнухът потърка издутия си корем, нашарен със стари белези. — Коремът на Белвас Силния също го заболя.

Глиганът зарови зурлата си в корема на Барсена и започна да рие вътрешностите ѝ. Миризмата се оказа повече, отколкото кралицата можеше да понесе. Зноят, мухите, виковете от тълпата… „Не мога да дишам.“ Вдигна булото си и го пусна да се смъкне на пода. Смъкна и токара си. Перлите задрънчаха тихо една в друга, докато развиваше коприната.

— Халееси? — попита Ирри. — Какво правите?

— Свалям си клепналите уши.

Десетина мъже с копия за глигани изтичаха на пясъците, за да прогонят звяра от трупа и да го приберат в кошарата му. Надзирателят на ямата беше с тях, с дълъг камшик с шипове в ръка. Когато изплющя с него по глигана, кралицата се изправи.

— Сир Баристан, ще ме съпроводите ли до градината ми?

Хиздар я погледна объркано.

— Още предстои. Смехория с шест стари жени и още три двубоя. Белакво и Гогор!

— Белакво ще победи — заяви Ирри. — Това се знае.

— Не се знае — възрази Джикуи. — Белакво ще умре.

— Единият ще умре, или другият — каза Дани. — А който оживее, ще умре някой друг ден. Това беше грешка.