Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
Стрелата профуча на педя от него и натроши замръзналия сняг, запушил най-близката пролука. От Абел, Роуан, Катерицата и другите нямаше и помен. Двамата с момичето бяха сами. „Хванат ли ни живи, ще ни дадат на Рамзи.“
Сграбчи Джейни през кръста и скочи.
Денерис
Небето беше безмилостно синьо и безоблачно. „Тухлите скоро ще се нажежат на слънцето — помисли Дани. — Долу на пясъците борците ще усетят горещината през подметките на сандалите си.“
Джикуи смъкна копринения халат от раменете ѝ, а Ирри ѝ помогна да влезе в къпалното езерце. Светлината на изгряващото слънце заблещука над водата, накъсана от сянката на сливовото дръвче.
— Дори да трябва да се отворят бойните ями, трябва ли ваше величество да отиде? — попита Мисандей, докато миеше косата на кралицата.
— Половин Мийрийн ще е там да ме види, мое нежно сърце.
— Ваше величество — каза Мисандей, — тази моли за позволение да каже, че половин Мийрийн ще е там, за да гледа как хора умират.
„Права е — помисли кралицата. — Но това не променя нищо.“
Скоро бе толкова чиста, колкото можеше да е. Вдигна се с тих плясък от водата, а тя потече по краката ѝ и се сбра на капчици по гърдите ѝ. Слънцето пълзеше по небето. Народът ѝ скоро щеше да започне да се събира. Можеше цял ден да си лежи в уханното езерце, да хапва заледени плодове от сребърни блюда и да сънува къща с червена врата. Но една кралица принадлежеше на народа си, не на себе си.
Джикуи донесе мека кърпа, за да я подсуши.
— Халееси, кой токар ще искате днес? — попита Ирри.
— Жълтата коприна. — Кралицата на зайците не можеше да бъде видяна без клепналите ѝ уши. Жълтата коприна бе лека и прохладна, а в ямата щеше да е зной. „Червените пясъци ще изгорят подметките на обречените да умрат.“ — И дългите червени була. — Булата щяха да пазят устата ѝ от навятия пясък. „А червеното ще скрива петната кръв.“
Докато Джикуи решеше косата на Дани, а Ирри боядисваше ноктите на кралицата, двете си бъбреха весело за двубоите през деня. Мисандей се върна.
— Ваше величество. Кралят ви кани при себе си, щом се облечете. А принц Куентин е дошъл със своите дорнци. Искат да поговорят с вас, ако желаете.
„Малко неща бих пожелала точно днес.“
— Някой друг ден.
В подножието на Великата пирамида сир Баристан ги чакаше до пищен открит паланкин, обкръжен от Бронзови зверове. „Сир Дядо“, помисли Дани. Въпреки възрастта си изглеждаше висок и чаровен в бронята, която му беше дала.
— Щях да съм по-щастлив, ако днес имахте Неопетнени около себе си, ваше величество — каза старият рицар, когато Хиздар отиде да поздрави братовчеда си. — Половината от тези Бронзови зверове са неизпитани освободени. — „А другата половина са неблагонадеждни мийрийнци“, оставаше да добави, но го премълча. Селми хранеше недоверие към всички мийрийнци, дори и с обръснати темета.
— И ще останат неизпитани, ако не ги изпитаме.
— Една маска може да скрие много неща, ваше величество. Дали мъжът зад маската на бухал е същият бухал, който ви пази вчера или онзи ден? Как можем да знаем?
— Как ще започне да вярва Мийрийн на Бронзовите зверове, ако аз не им вярвам? Под тези маски има добри и храбри мъже. Оставям живота си в ръцете им. — Дани му се усмихна. — Твърде много се притеснявате, сир. Вие ще сте до мен, за какво ми е друга защита?
— Аз съм стар човек, ваше величество.
— Белвас Силния също ще е до мен.
— Както кажете. — Сир Баристан заговори тихо. — Ваше величество, пуснахме Мерис на свобода, както заповядахте. Преди да си тръгне, тя поиска да говори с вас. Вместо вас я приех аз. Твърди, че Дрипавия принц смятал да премине с Брулените от вятъра на ваша страна от самото начало. Че я е изпратил тук, за да преговаря с вас тайно, но дорнците ги разкрили и предали, преди да успее да стигне до вас.
„Измяна след измяна — помисли кралицата уморено. — Нямат ли край?“
— Колко вярвате на това, сир?
— Много малко, ваше величество, но това бяха думите ѝ.
— Ще минат ли на наша страна, ако се наложи?
— Така твърди тя. Но срещу цена.
— Платете я. — Мийрийн имаше нужда от желязо, не от злато.
— Дрипавия принц иска нещо повече от пари, ваше величество. Мерис казва, че иска Пентос.
— Пентос? — Тя присви очи. — Как мога да му дам Пентос? Та той е на половин свят оттук?
— Готов бил да изчака, казва Мерис. Докато тръгнем за Вестерос.
„А ако не тръгнем никога за Вестерос?“
— Пентос е на пентошите. А магистър Илирио е в Пентос. Този, който уреди брака ми с хал Дрого и ми подари драконовите яйца. Който ми прати теб, Белвас и Гролео. Дължа му много и много. Няма да изплатя този дълг, като дам града му на някакъв наемник. Не.