Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
— Ах — възкликна доволен Хиздар. — Ето го и Пъстрата котка. Виж как се движи, обич моя. Поема на два крака.
Противникът на живата поема беше висок колкото Гогор и широк колкото Белвас, но бавен. Биеха се само на шест стъпки от ложата на Дани, когато Пъстрата котка го посече. Мъжът рухна на колене, а Котката го натисна с крак в гърба, хвана го за главата и разпра гърлото му от ухо до ухо. Червените пясъци изпиха кръвта му, а вятърът — последните думи. Тълпата закрещя одобрително.
— Лош бой, добра смърт — каза Белвас Силния. — Белвас Силния мрази да крещят. — Беше довършил захаросаните скакалци. Оригна се и удари глътка вино.
Белокожи картци, чернокожи мъже от Летните острови, меднокожи дотраки, тироши със сини бради, Агнешки хора, Джогос Нхаи, мрачни браавоси, сиво-кафяви полухора от джунглите на Соторос — идваха от всички краища на света, за да умрат в Ямата на Дазнак.
— Този е много обещаващ, мила — каза Хиздар за един лисенски младеж с дълга коса, която пърхаше на вятъра… но противникът му сграбчи шепа от тази коса, извади момчето от равновесие и го изкорми. В смъртта си изглеждаше още по-млад, отколкото с меча в ръка.
— Момче — каза Дани. — Съвсем младо момче.
— Шестнайсетгодишен — настоя Хиздар. — Пораснал мъж, избрал доброволно да рискува живота си за злато и слава. Никакви деца не умират днес в Ямата на Дазнак, както моята сладка кралица повели в своята мъдрост.
„Друга малка победа. Сигурно не мога да направя поданиците си добри, но трябва поне да се опитам да ги направя по-малко лоши.“ Денерис искаше да забрани и двубои между жени, но Барсена Чернокосата възрази, че има правото да рискува живота си като всеки мъж. Кралицата искаше да забрани и „щуротиите“ — комични двубои, в които сакати, джуджета и старици се биеха със сатъри, факли и чукове (колкото по-нелепи бяха биещите си, толкова по-смешна се смяташе щуротията), но Хиздар заяви, че хората ѝ щели да я заобичат повече, ако я видят, че се смее с тях, и настоя, че без тези игри сакатите, джуджетата и старите просяци ще гладуват. И Дани отстъпи.
Имаше обичай да се осъждат престъпници да се бият в ямите. Беше се съгласила, че тази практика може да се поднови, но само за определени престъпления.
— Убийци и изнасилвачи може да бъдат принудени да се бият, и всички, които държат на робството, но не крадци и длъжници.
Зверовете обаче все още бяха позволени. Дани видя как глутница от шест червени вълка се справи набързо със слон. После пуснаха бик срещу глиган в кървава битка, след която двете животни останаха разкъсани и издъхващи.
— Месото не се хаби — обясни Хиздар. — Касапите правят от труповете здравословна яхния за гладуващите. Всеки, който се представи при Портите на съдбата, може да получи купа.
— Добър закон — отвърна Дани. „Толкова добри закони имате.“ — Ще трябва да се погрижим тази традиция да продължи.
След боевете на животни последва имитация на сражение: шестима пешаци срещу шестима конници, първите въоръжени с щитове и дълги мечове, вторите с дотракски аракхи. Лъжерицарите бяха с ризници, а „дотраките“ бяха без броня. Отначало ездачите като че ли спечелиха предимство, след като прегазиха двама от противниците си и отсякоха ухото на трети, но след това оцелелите рицари започнаха да нападат конете и един по един конниците бяха свалени и избити, за огромно възмущение на Джикуи.
— Това не е истински халазар — заяви тя.
— Тези трупове не са предназначени за яхнията ви, надявам се — каза Дани, докато изнасяха убитите.
— Конете да — отвърна Хиздар. — Хората не.
— Конско месо и лук прави човек силен — каза Белвас Силния.
След сражението последва първата щуротия за деня, „рицарски турнир“ между джуджета, представен от един от юнкайските лордове, които Хиздар беше поканил на игрите. Едното яздеше куче, другото свиня. Дървената им броня беше прясно боядисана, тъй че едното носеше герба с елена на узурпатора Робърт Баратеон, а другото — златния лъв на дома Ланистър. Беше заради нея, явно. Лудориите им скоро разсмяха Белвас, но усмивката на Дани беше принудена. Когато джуджето в червено се катурна от седлото и хукна да гони прасето по пясъците, а другото на кучето препусна в галоп след него и го перна с дървения меч по задника, тя каза:
— Това е мило и глупаво, но…
— Имай търпение, моя мила — успокои я Хиздар. — Скоро ще пуснат лъвовете.