Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
Дух обаче го нямаше. Джон смъкна едната си черна ръкавица, пъхна два пръста в устата си и изсвири.
— Дух! При мен.
Отгоре се чу плясък на криле. Гарванът На Мормон прехвръкна от клона на стар дъб и кацна на седлото на Джон.
— Гжито! — изграчи. — Гжито, гжито, гжито.
— И ти ли ме проследи? — Джон посегна да го изкъшка, но се отказа и погали перата му. Гарванът кривна око към него.
— Сняг — измърмори птицата и кривна разбиращо глава.
Дух се появи от дърветата с Вал до него.
„Все едно са родени един за друг.“ Вал цялата беше облечена в бяло: бели вълнени бричове, затъкнати във високи ботуши от бяла щавена кожа, наметало от кожа на бяла мечка, закопчано на рамото с лице на язово дърво, бяла туника с костени копчета. Дъхът ѝ също беше бял… но очите ѝ бяха сини, дългата ѝ плитка с цвета на тъмен мед, бузите ѝ — пламнали червени от студа. От дълго време Джон Сняг не беше виждал толкова хубава гледка.
— Вълка ми ли се опитваш да откраднеш? — попита я.
— Защо не? Ако всяка жена си имаше вълк, мъжете щяха да са много по-мили. Дори враните.
— Ха! — изсмя се Тормунд Ужаса на великаните. — Не се наддумвай с тая, лорд Сняг, твърде умна е за такива като теб и мен. По-добре я открадни бързо, преди Торег да се събуди и да те изпревари.
Какво беше казал онзи тъпак Аксел Флорент за Вал? „Узряло момиче, и не лоша на външност. Яки бедра, хубави гърди, добре сложена да ражда деца.“ Беше си чистата истина, но тази дива жена бе нещо много повече. Беше го доказала, като бе намерила Тормунд, след като опитни съгледвачи на Стража не бяха успели. „Може да не е принцеса, но би могла да е достойна съпруга за всеки лорд.“
Но този мост отдавна бе изгорен и Джон лично го беше подпалил.
— Торег е добре дошъл за нея — каза той. — Аз дадох клетва.
— Тя няма да има нищо против. Нали, момиче?
Вал потупа дългия костен нож на бедрото си.
— Лорд Врана е добре дошъл да се прокрадне в леглото ми която нощ посмее. Като го скопя, спазването на тия клетви ще му е много по-лесно.
— Ха! — изсмя се Тормунд. — Чу ли това, Торег? Стой далече от тая. Имам си една дъщеря, не ми трябва друга. — Дивашкият главатар поклати глава и се шмугна в палатката си.
Докато Джон чешеше Дух зад ухото, Торег доведе коня на Вал. Все още яздеше гарона, който ѝ беше дал Мъли, когато тръгна от Вала, рунтавото късокрако животно с едното сляпо око. Когато го обърна, попита:
— Как е малкото чудовище?
— Два пъти по-голямо, отколкото когато ни остави, и три пъти по-шумно. Когато поиска цица, сигурно го чуват как реве чак в Източен страж. — Джон се качи на коня си.
Вал подкара до него.
— Е… доведох ти Тормунд. Сега какво? Трябва ли да се върна в килията си?
— Старата ти килия е заета. Кралица Селайз взе Кралската кула за себе си. Помниш ли Кулата на Хардин?
— Оная, дето изглежда сякаш всеки момент ще рухне?
— Изглежда така от сто години. Наредих да приготвят горния ѝ етаж за теб. Ще е по-широко, отколкото в Кралската кула, макар че може да не е толкова удобно. Никой не я е наричал Палатът на Хардин.
— Винаги бих избрала свободата пред удобството.
— Свобода в замъка ще имаш, но колкото и да съжалявам, трябва да останеш пленница. Мога обаче да обещая, че няма да ти досаждат нежелани гости. Мои хора пазят Кулата на Хардин, не на кралицата. А Вун Вун спи в преддверието.
— Великан за защитник? Дори Дала не може да се похвали с това.
Диваците на Тормунд ги гледаха, докато минаваха. Надничаха от палатки и навеси под голите дървета. На всеки мъж на възраст за бой Джон видя по три жени и толкова деца, мършави същества с хлътнали бузи и ококорени очи. Когато Манс Райдър ги беше повел към Вала, караха големи стада овце, кози и прасета, но единствените животни, които се виждаха сега, бяха мамути. Ако не беше свирепостта на гигантските зверове, те също щяха да са изклани, Джон не се съмняваше в това. Много месо имаше по кокалите на мамут.
Видя и признаци на болест. Това го притесни. Ако хората на Тормунд гладуваха и боледуваха, как ли щяха да са хилядите, тръгнали след Майка Къртица към Хардхоум? „Котър Пайк скоро трябва да стигне до тях. Ако ветровете са били милостиви, флотата му може вече да пътува обратно към Източен страж с толкова от свободния народ, колкото са могли да натъпчат.“