Танц с дракони

— Тези са много вкусни — препоръча ги Хиздар. — Трябва да опиташ няколко, обич моя. Оваляни са в подправки преди меда, тъй че са сладки и люти едновременно.

— Обяснява защо Белвас се поти толкова — отвърна Дани. — Мисля да се задоволя със смокини и фурми.

От другата страна на ямата, срещу тях, Грациите седяха в широки многоцветни халати, струпани около строгата фигура на Галаза Галаре, която единствена носеше зелено. Великите господари на Мийрийн заемаха червените и оранжеви скамейки. Жените бяха забулени, а мъжете бяха вчесали и лакирали косите си на рогове, ръце и шипове. Родствениците на Хиздар от древния род Лорак, изглежда, предпочитаха токари в мораво, тъмносиньо и лилаво, докато тези на Пал бяха на розови и бели ивици. Всички пратеници на Юнкай бяха в жълто и заемаха ложата до тази на краля, всеки със своите роби и слуги. Мийрийнците с по-ниско потекло запълваха горните тераси, по-отдалечени от касапницата. Черните и морави скамейки, най-далече от пясъка, бяха пълни с освободени роби и простолюдие. Наемниците също бяха настанени там, видя Дани, капитаните им седяха заедно с войниците. Зърна грубоватото лице на Кафявия Бен и огненочервените бакенбарди и дългите плитки на Кървавата брада.

Лорд съпругът ѝ се изправи и вдигна ръце.

— Велики господари! Моята кралица дойде този ден, за да покаже любовта си към вас, нейния народ. По нейна милост и благоволение сега ви давам смъртното изкуство. Мийрийн! Нека кралица Денерис чуе твоята любов!

Десет хиляди гърла изреваха благодарствено; после двайсет хиляди; след това всички. Не викаха името ѝ: малцина от тях можеха да го произнесат.

— Майко! — ревеше множеството; на стария мъртъв език на Гхиз думата беше „мхиза“. Тупаха с крака, пляскаха се по коремите и викаха: — Мхиза, Мхиза, Мхиза — докато цялата яма сякаш затрепери. Дани се остави звукът да я залее. „Не съм ваша майка — можеше да извика в отговор, — майка съм на вашите роби, на всяко момче, което издъхне на тези пясъци, докато вие се тъпчете със захаросани скакалци.“ Резнак зад нея се наведе и прошепна в ухото ѝ:

— Ваше величество, чуйте как ви обичат!

„Не. Обичат смъртното си изкуство.“ Позволи си да седне, щом виковете започнаха да заглъхват. Ложата им беше в сянка, но главата ѝ пулсираше.

— Джикуи, подсладена вода. Гърлото ми е пресъхнало.

— Краз ще има честта да нанесе първото убийство за деня — каза ѝ Хиздар. — Никога не е имало по-добър борец.

— Белвас Силния беше по-добър — настоя Белвас Силния.

Краз беше мийрийнец от простолюдието — висок мъж с гъста късо подстригана тъмночервена коса. Противникът му беше копиеносец с абаносова кожа от Летните острови, чиито забивания задържаха Краз на разстояние в началото, но щом се шмугна покрай копието с късия си меч, остана грубо клане. Щом свърши, Краз изтръгна сърцето на черния мъж, вдигна го над главата си червено и мокро и отхапа от него.

— Краз вярва, че сърцата на храбри мъже го правят по-силен — каза Хиздар. Джикуи измърмори одобрително. Дани веднъж бе изяла сърце на жребец, за да даде сила на неродения ѝ син… но това не беше спасило Рего, когато майги го уби в утробата ѝ. „Три измени ще познаеш. Тя беше първата, Джора беше втората, Кафявия Бен Плум — третата.“ Беше ли приключила с предателствата?