Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
— Не се тревожи — промълви Заде и отново сложи ръка на рамото на Халед.
— Не мога — настоя палестинецът и се огледа в мрака наоколо. — Много лошо начало. Мисля, че точно сега той е някъде тук и ни гледа.
Щом Кадер приключи с молитвите, отнесохме тялото на Сидики обратно под платнения навес и го увихме в платно, за да извършим погребалните обреди на другия ден. Поработихме още няколко часа, а после налягахме един до друг в пещерата да спим. Всички захъркаха силно, капналите мъже мърдаха неспокойно в съня си, но аз не можех да заспя заради друго. Погледът ми непрекъснато се връщаше на онова място, безлунно и потънало в гъст мрак, където изчезна Хабиб. Халед беше прав. Войната на Кадер наистина започна зле и думите кънтяха в будното ми съзнание. Лошо начало…
Опитах се да се взра в ясните съвършени звезди, пръснати по черните небеса на тази съдбовна нощ, но се разсейвах и отново, и отново се взирах над тъмния край на платото. И осъзнах — така, както без думи разбираме, че любовта е загубена, или внезапно, ала неопровержимо се убеждаваме, че приятелят е фалшив и в действителност никак не ни обича — осъзнах, че войната на Кадер за всички нас ще свърши много по-зле, отколкото започна.
Трийсет и четвърта глава
Два месеца на студени и все по-студени дни ние живяхме заедно с муджахидините — партизани в техния лабиринт от пещери в планините Шар-и-Сафа. Бяха тежки месеци в много отношения, но нашата планинска крепост никога не попадна под пряк обстрел, тъй като се намирахме в относителна безопасност. Лагерът бе само на петдесет километра по права линия от Кандахар, на двайсет километра от главното шосе за Кабул и на петдесет километра югоизточно от язовир Архандаб. Кандахар беше окупиран от руснаците, но те едва удържаха южната столица и градът беше винаги под обсада. Центърът бе обстрелван с ракети, а партизанските битки в покрайнините отнемаха много животи. Главното шосе се намираше в ръцете на няколко добре въоръжени муджахидински отряда. Руските конвои от танкове и камиони от Кабул се принуждаваха да си пробиват път през блокади, за да снабдяват Кандахар — и това правеха месец след месец. Войските от афганската редова армия, верни на марионетното правителство в Кабул, вардеха стратегически важния язовир Аргхандаб, но честите нападения застрашаваха контрола им над ценния ресурс. И така, ние се намирахме горе-долу в центъра на три зони на силни конфликти, всяка от които постоянно се нуждаеше от нови войници и оръжия. Планините Шар-и-Сафа не предлагаха стратегическо предимство за враговете ни и затова боевете не достигаха до нас в добре защитените планински пещери.
През тези седмици времето приближи студеното сърце на суровата зима. Внезапни виелици и вихрушки натрупваха сняг и ние подгизвахме в многослойните кърпени униформи. Мразовита мъгла се носеше толкова бавно през планините, че понякога увисваше някъде с часове — неподвижна и бяла, и непроницаема за погледа като заледено стъкло. Земята винаги беше кална или замръзнала и дори каменните стени на пещерите, в които живеехме, сякаш потръпваха от мразовития полъх на зимата.
Част от товара на Кадер се състоеше от ръчни инструменти и машинни части. През първите дни след пристигането ни направихме две работилници и в тях се работеше през едва точещите се зимни седмици. Имаше малък струг, който монтирахме на ръчно скована маса. Беше с дизелов мотор. Муджахидините бяха сигурни, че наблизо няма вражи сили, за да чуят шума. Въпреки това заглушихме мотора с малко иглу от зеблени чували, натрупани върху него така, че да има пролуки, за да влиза въздух и да излизат изгорелите газове. Същият мотор задвижваше едно точило и един високоскоростен свредел.
С машините муджахидините поправяха оръжията си и понякога ги приспособяваха за изпълнение на нови, по-различни задачи. Това най-вече се отнасяше до минохвъргачките. След самолетите и танковете най-ефективното бойно оръжие в Афганистан беше руската 82-милиметрова минохвъргачка. Партизаните купуваха минохвъргачки, крадяха ги или ги пленяваха в ръкопашна битка, често с цената на човешки живот. После ги обръщаха срещу руснаците, които ги бяха внесли в страната, за да я завладеят. Нашата работилница ги разглобяваше, сглобяваше, а после ги опаковаше в натрити с восък чували, за да се използват в бойните зони чак в Зарандж на запад и Кундуз на север.
Освен клещите за патрони, инструментите за огъване, мунициите и експлозивите, товарът на Кадер включваше нови части за калашниците, които той купи на пазара за оръжие в Пешавар. През 40-те години е създаден руският АК — „Автомат Калашникова“ — от Михаил Калашников в отговор на германските нововъведения във въоръжението. Към края на Втората световна война германските армейски генерали престъпват недвусмислените заповеди на фюрера и произвеждат автоматично бойно оръжие. Оръжейният конструктор, инженер Хуго Шмайзер, използвайки стара руска идея, разработва оръжие — късо, леко и изстрелващо трийсетте патрона в пълнителя със скорост повече от сто изстрела в минута. Хитлер толкова се впечатлява от преди забраненото от него оръжие, че го кръщава „Щурмгевер“, или „Щурмово оръжие“, и заповядва то незабавно да влезе в производство. Производството обаче е твърде ограничено и се появява твърде късно, за да повлияе на усилията на нацистите да спечелят войната. „Щурмовото оръжие“ на Шмайзер — така или иначе — определя тенденцията за всички щурмови пушки до края на века.