Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
АК-47 на Калашников, най-влиятелното и най-широко произвежданото от новите бойни оръжия, работи, като отвежда част от барутните газове, произвеждани от патрона, в цилиндър над цевта. Газът изтласква бутало, което връща затвора върху пружината му и извежда ударника за следващ изстрел. Автоматът тежи около пет килограма, побира трийсет патрона в извит метален пълнител и изстрелва 7.62-милиметровите куршуми с около 715 м/сек в над 300-метров ефективен обсег. В режим на автоматичен огън изстрелва повече от сто патрона в минута и над четирийсет — при единична стрелба.
Оръжието си има своите ограничения, които скоро научих от бойците — муджахидини. Ниската скорост в дулото на тежкия 7.62-милиметров патрон определя параболична траектория, която изисква сложно прицелване за поразяване на мишена, отстояща на триста и повече метра. При стрелба припламването от дулото на калашника, особено от новата серия 74, е толкова ярко, че нощем ослепява стрелеца и често издава позицията му. Цевта бързо се пренагрява и пари в ръцете. Понякога патронът толкова се нагрява в патронника, че избухва в лицето. Това обясняваше защо толкова много бойци по време на бойните операции държаха автомата надалече от тялото или над главите си.
Въпреки всичко оръжието работеше идеално след пълно потапяне във вода, кал или сняг и оставаше една от най-ефикасните и надеждни машини за убиване, създавани някога. През първите четири десетилетия от разработването му са произведени петдесет милиона — повече от всяко друго огнестрелно оръжие в човешката история — и всички варианти на автомат „Калашников“ стават предпочитано бойно оръжие на революционери, обикновени войници, наемници и гангстери по целия воюващ свят.
Оригиналният АК-47 е произведен от закалена и валцована стомана. АК-47 (образец от 1974 г.), създаден през 70-те, е направен от щамповани метални части. Някои от по-старите афгански бойци не признаваха това оръжие с по-малки 5.45-милиметрови патрони и оранжев пластмасов пълнител и предпочитаха солидността на по-тежкия АК-47. Някои от по-младите избираха модела 74 и отхвърляха тежкото оръжие като антика. Моделите, които използваха, бяха произведени в Египет, Сирия, Русия и Китай. Въпреки че по същество бяха идентични, муджахидините предпочитаха едно или друго производство и търговията с оръжия, дори и в рамките на един и същ отряд, беше енергична и непрестанна.
Работилниците на Кадер поправяха и ремонтираха калашници от всички серии и ги преправяха според нуждите. Те бяха безкрайни. Афганците бяха ненаситни в желанието си да опознават оръжията и да придобиват нови умения с тях. Това не беше маниакално или брутално любопитство. В земята, нападана от Александър Велики, хуните, саките, скитите, монголите, могулите, сафавидите, британците, и руснаците, наред с много други, просто беше необходимо да знаеш как се борави с оръжие. Дори когато не се обучаваха в работилниците или не помагаха в работата, там мъжете се събираха да пият чай, сварен на спиртници, да пушат цигари и да разговарят за близките си.
Два месеца работех с тях всеки ден. Топях олово и други метали в малката пещ. Помагах да събираме подпалки и носех вода от извора в подножието на близката клисура. Тътрейки се през тънкия сняг, копаех нови тоалетни и внимателно запечатвах и прикривах тези, които се бяха напълнили. Струговах нови части и претопявах спираловидните метални стружки. Сутрин се грижех за конете, прибрани в друга пещера по-надолу в планината. Когато беше мой ред да доя козите, избивах маслото от млякото и помагах да печем хляб-наан. Ако някой мъж имаше нужда да се погрижат за раната, драскотината или навехнатия му глезен, аз вадех аптечката и се залавях да го лекувам.