Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Дребното човече говореше и не спираше. Никой друг не ми обръщаше внимание. Добре. Слушах някакви фантастични истории за рицари, войни и съкровища. Макар да надавах само половин ухо, разказите ме омайваха и на два, три пъти дори ме накараха да се разсмея.
Дълбоко в мен вътрешният по-мъдър глас ме предупреждаваше: Хайде, Коруин, поседя достатъчно. Време е да тръгваш…
Но, като че ли с магия, чашата ми продължаваше да е все пълна и аз постоянно я надигах и отпивах от нея. Още една, добре, може още една.
Не, казваше вътрешният ми глас, недей. Не усещаш ли, че те омагьосва?
Не смятах, че някакво си джудже е способно да ме напие така, че да падна под масата. Ала бях уморен и почти не бях ял. Май щеше да е по-разумно…
Улових се, че клюмам. Оставих лулата си на масата. При всяко мигване ми беше по-трудно отново да си отворя очите. Вече се бях затоплил приятно, мускулите ми се отпускаха и постепенно преставах да ги усещам.
За втори път се улових, че клюмам. Опитах се да мисля за мисията си, за личната си безопасност, за Звездин… Измърморих нещо, все още полубуден под затворените си клепачи. Щеше да е толкова хубаво просто да поседя така още половин минута…
Музикалният глас на дребосъка стана съвсем монотонен, отделните думи се сляха. Всъщност, нямаше никакво значение какво казва…
Звездин изцвили.
Рязко седнах изправено, с широко отворени очи и разкрилата се пред мен картина прогони цялата сънливост от съзнанието ми.
Музикантите продължаваха да свирят, но никой вече не танцуваше. Пируващите тихичко се приближаваха към мен. Всеки държеше по нещо в ръка — бутилка, тояга, нож. Мъжът с кожената престилка размахваше сатър. Събеседникът ми тъкмо бе грабнал яката пръчка, облегната на стената до него. Няколко души се бяха въоръжили с по-дребни мебели. От пещерите край огнището изскачаха още дребосъци, които носеха тояги и камъни. Не бе останала и следа от веселието, лицата им сега бяха или безизразни, или изкривени от злоба, или гадно ухилени.
Гневът ми се върна, ала този път не приличаше на изпепеляващата ярост, която бях изпитвал преди. Като гледах пълчищата пред себе си, нямах желание да ги предизвиквам. Благоразумието надделя над чувствата ми. Имах мисия. Не биваше да си рискувам тук главата, ако можех да измисля някакъв друг начин да се справя с положението. Ала бях сигурен, че в случая не мога да се измъкна с уговорки.
Дълбоко си поех въздух. Видях, че са готови да се нахвърлят срещу мен и изведнъж се сетих за Бранд и Бенедикт в Тир-на Ногт, Бранд без дори да е настроен докрай към Рубина. Отново почерпих сила от този огнен камък, застанах нащрек и се приготвих да я използвам, ако се стигнеше дотам. Но първо щях да изпробвам нервната им система.
Не знаех точно как го направи тогава Бранд, затова просто влязох мислено в Рубина, както постъпвах, когато променях времето. Странно, музикантите продължаваха да свирят, като че ли тези действия на дребосъците бяха просто някакво зловещо продължение на веселите им танци.
— Не мърдайте — изрекох гласно аз и вложих в думите си пълен заряд воля. Изправих се на крака. — Замръзнете. Превърнете се в статуи. Всички.
Почувствах в/върху гърдите си силно туптене. Усетих как огнените сили се разливат навън, точно както в случаите, когато преди бях използвал Рубина.
Дребните ми нападатели се заковаха на място. Най-близките се вкамениха, ала отзад все още се забелязваше движение. После гайдите издадоха жално квичене и цигулките замлъкнаха. Все пак още не бях сигурен, дали съм стигнал дотам или те са спрели сами, виждайки ме да ставам.
Тогава осъзнах мощните вълни сила, които се излъчваха от мен и обхващаха цялата зала в затягаща се хватка. Убедих се, че всички са впримчени в тази материализация на моята воля, пресегнах се и развързах Звездин.
Като ги държах с пълна концентрация, каквато използвах при най-трудните си преминавания през Сенките, поведох Звездин към изхода. Там се обърнах за последен поглед към замръзналата си публика и побутнах Звездин да се изкачи по стълбите. Докато го следвах, се ослушвах, но отдолу не долитаха никакви шумове от възобновено движение.
Когато излязохме навън, зората вече просветваше на изток. И за мое учудване, докато яхвах Звездин, прозвуча далечен стон на цигулки. След секунди към тях се присъединиха и гайдите. За тях изглежда нямаше никакво значение дали са успели или не в покушението си срещу мен; забавата им щеше да продължи.