Мусаши
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мусаши». Краткое содержание книги:
Прекрасната Оцу, която вижда в Мусаши своя идеал за мъжество, го освобождава от мъчителното наказание, но той отново е заловен и затворен. Прекарва три самотни години, изучавайки класическата литература на Япония и Китай. И когато му връщат свободата, той отказва да заеме положението на самурай.
Постепенно осъзнава, че да следва Пътя на меча не означава да търси върху кого да стовари огромната си сила. Мусаши усърдно се усъвършенства, създавайки нечуваната дотогава техника на бой с мечове и в двете ръце. Броди надлъж и нашир, изправя се в двубои срещу майстори от много школи. Смята природата за свой върховен и най-суров наставник. Винаги надделява в схватките, но всъщност вижда в Изкуството на война само път и дисциплина, за да постигне висшите човешки добродетели.
Очите й излъчваха ярка светлина, сякаш боговете и бодхисатвите на всемира са се събрали в нея, за да станат свидетели на битката.
В мига, в който Мусаши извади оръжието си, Гоносуке усети как по тялото му мина студена тръпка. Неясно как, долови, че съдбата му, предадена на Мусашевото оръжие, вече е решена — в този миг зърна пред себе си човек, когото преди не бе виждал. Преди два дни видя Мусаши променлив и гъвкав, сякаш можеше да бъде уподобен на меките линии на бързописна калиграфия.
Беше неподготвен за мъжа, който застана пред него сега — олицетворение на твърдостта, като квадратен, безупречно изписан знак, на който всяка черта и точка са на мястото си.
Осъзнал, че е недооценил своя противник, той не можеше да намери сили да се впусне в яростно нападение, както бе правил преди. Тоягата му остана вдигната над главата, но безсилна.
Докато двамата мъже стояха мълчаливо един срещу друг, последните остатъци от утринната мъгла се разнесоха. Някаква птица прелетя безгрижно между тях и бледите планини в далечината. После внезапно въздухът бе разцепен от остро свистене, сякаш птицата се е сгромолясала на земята. Невъзможно бе да се познае дали звукът дойде от тоягата или от сабята. Беше недействителен — като пляскането само с една ръка, за което говорят последователите на дзен.
Едновременно, като се движеха в пълна съгласуваност с оръжията си, телата на двамата бойци смениха своите стойки. Промяната настъпи за по-кратко време, отколкото е нужно, за да се предаде образа от окото в мозъка. Ударът на Гоносуке не бе улучил. Мусаши бе вдигнал лакътя си да се защити и замахна напред, от едно място встрани покрай Гоносуке в посока към главата, като за малко пропусна дясното рамо и слепоочието му. Тогава той приложи майсторския обратен удар, който досега бе стряскал всички неприятели, но Гоносуке, като хвана своята тояга с две ръце за краищата, препречи пътя на сабята над главата си.
Ако острието бе ударило дървото напреки, оръжието на Гоносуке без съмнение щеше да се разцепи на две. Докато се отместваше, той издаде десния си лакът напред и вдигна левия нагоре с намерение да удари Мусаши в слънчевия сплит, но в мига, в който ударът трябваше да стигне целта си, тоягата остана все още отделена на косъм от тялото.
Сабята и тоягата сега се кръстосаха над главата на Гоносуке и нито един от двамата не можеше да настъпи или да се оттегли. Знаеха, че едно погрешно движение ще значи внезапна смърт. Макар положението да бе същото, както когато предпазителите на двете саблени дръжки се сплетат, Мусаши не забравяше важната разлика между сабя и тояга. Тоягата на пръв поглед няма предпазител, острие, дръжка или връх. В ръцете на познавач като Гоносуке обаче всяка част на дългото пет лакти оръжие можеше да се превърне в острие, връхна част или дръжка. Така тоягата се оказваше много по-разностранна от сабята и дори можеше да бъде използвана като късо копие.
Неспособен да предвиди ответния ход на Гоносуке, Мусаши не можеше да изтегли оръжието си. Гоносуке от друга страна бе дори в още по-опасно положение — неговото оръжие сега просто имаше защитната роля да затваря пътя на острието. Стига да позволеше на духа си да се поколебае дори за миг и сабята щеше да му разцепи главата.
Лицето на Гоносуке пребледня, той прехапа долната си устна и около вдигнатите нагоре ъгълчета на очите му заблестя мазна пот. Кръстосаните оръжия затрепериха, а дишането му се учести.
— Гоносуке! — извика майка му, с лице по-бледо от това на сина си. Тя вдигна гърди и се плесна по хълбока. — Хълбокът ти е много нависоко! — додаде и после се строполи напред.
Разумът сякаш я бе напуснал; гласът й звучеше, все едно плюе кръв.
Досега изглеждаше, че сабя и тояга ще останат сплетени, докато бойците се вкаменят. При вика на старицата обаче те се разделиха с шум, по-страшен дори от този от сблъсъка им.
Мусаши заби пети в земята и отскочи цели седем лакти назад. Гоносуке на мига пак намали разстоянието, не без помощта и на тоягата си. Мусаши едва успя да отскочи встрани.
Изненадан от неуспеха на решителната си атака, Гоносуке политна ничком и се откри откъм гърба. С бързината на ловен сокол Мусаши се метна напред и тънкия блясък на острието му се допря до плешката на неговия противник, който, измучавайки като ужасено теле, се препъна и падна по очи на земята. Мусаши се свлече на тревата, хванал се с ръка за корема.
— Отказвам се! — извика той.
От Гоносуке не дойде и звук. Майка му, премного зашеметена, за да говори, с празен поглед се взираше в неговото проснато тяло.