Мусаши
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мусаши». Краткое содержание книги:
Прекрасната Оцу, която вижда в Мусаши своя идеал за мъжество, го освобождава от мъчителното наказание, но той отново е заловен и затворен. Прекарва три самотни години, изучавайки класическата литература на Япония и Китай. И когато му връщат свободата, той отказва да заеме положението на самурай.
Постепенно осъзнава, че да следва Пътя на меча не означава да търси върху кого да стовари огромната си сила. Мусаши усърдно се усъвършенства, създавайки нечуваната дотогава техника на бой с мечове и в двете ръце. Броди надлъж и нашир, изправя се в двубои срещу майстори от много школи. Смята природата за свой върховен и най-суров наставник. Винаги надделява в схватките, но всъщност вижда в Изкуството на война само път и дисциплина, за да постигне висшите човешки добродетели.
След като мъжът свърши работата си и тръгна, Мусаши се изсуши, облече се и реши, че пътят му е вече чист. Щом обаче излезе на главния път, почти се блъсна в самурая.
Този се поклони и като го изгледа внимателно в лицето, попита:
— Вие не сте ли Миямото Мусаши?
Мусаши кимна и другият, без да обръща внимание на изписаното по неговото лице подозрение, възкликна:
— Знаех си! — След като не пропусна накратко да възхвали собствената си проницателност, продължи: — Не можете да си представите колко съм щастлив, дето най-сетне ви срещам. Имах чувството, че ще ви намеря случайно някъде по пътя. — Без да се спира, за да даде на Мусаши възможност да каже нещо, той го покани да пренощуват заедно в същата странноприемница. — Уверявам ви — допълни, — няма какво да се боите от мен. Моето положение — простете, че го казвам — е такова, че обикновено пътувам с дузина слуги и смяна на конете. Служител съм на Дате Масамуне, господаря на крепостта Аоба в Муцу. Името ми е Ишимода Геки.
Щом Мусаши равнодушно прие поканата, Геки реши да отседнат в странноприемницата на даймио и го поведе натам.
— Ще желаете ли една баня? — попита той, след като пристигнаха. — Но вие, разбира се, току-що излизате от водата. Е, настанете се удобно, докато аз се изкъпя. Скоро се връщам.
Свали дрехите си за път, взе една кърпа и излезе от стаята.
Макар мъжът да предизвикваше с нещо благоразположение, главата на Мусаши остана пълна с въпроси. Защо ли този високопоставен воин го търси? Защо се държи така приятелски?
— Не бихте ли искал да облечете нещо по-удобно? — попита слугинята, като предложи едно от подплатените с памук кимона, които държаха приготвени за гости.
— Не, благодаря. Не съм сигурен, че ще остана тук.
Мусаши пристъпи навън на терасата. Чу зад себе си прислужницата тихо да слага подносите с вечерята. Докато гледаше как цвета на вълните в езерото преминава от тъмно индигово в черно, в ума му изникна образа на тъжните очи на Оцу. „Струва ми се, не я търся на подходящо място, помисли си. Всеки, който е достатъчно зъл да отвлече една жена, сигурно има и опит, колкото да избягва градовете.“ Сякаш чуваше виковете на Оцу за помощ. Нима наистина е правилно да гледа на това дотам философски, та да мисли, че всички неща стават по волята на небето? Почувства се виновен, че стои така и не прави нищо.
Ишимода Геки се върна от банята, извини се, че го е оставил сам и седна пред подноса с вечерята. Като забеляза, че Мусаши още носи собственото си кимоно, той попита:
— Защо не се преоблечете?
— С тези дрехи ми е удобно. Нося ги през цялото време — на път, у дома, когато спя под някое дърво на открито.
Геки остана приятно впечатлен.
— Би трябвало да се досетя — каза той. — Искате по всяко време да сте готов за действие, където и да сте. Господарят Дате щеше много да похвали това. — Загледа се с неприкрито възхищение в лицето на Мусаши, осветено отстрани от лампата. След миг се сепна и каза: — Елате. Седнете и пийте малко саке.
Изплакна една чаша в съд с вода и я подаде на Мусаши.
Той седна и се поклони. Опря ръце на коленете си и попита:
— Ще можете ли да ми кажете, господине, защо се отнасяте с мен така приятелски? И — ако не възразявате — защо разпитвахте за мен по пътя?
— Явно е напълно естествено да се чудите за това, но аз почти нямам какво да обяснявам. Може би най-лесно е да кажа, че един вид съм влюбен във вас. — За миг млъкна, засмя се и продължи: — Да, това е като нежни чувства — един мъж бива привлечен от друг.
На Геки това явно се стори достатъчно обяснение, но Мусаши остана по-озадачен от всякога. Макар да не му се струваше невъзможно един мъж да се влюби в друг, той самият никога не бе изпитвал такъв вид привързаност. Такуан бе прекалено строг, за да вдъхва силна обич. Коецу живееше в съвършено друг свят. Секишусай стоеше толкова над Мусаши, че да го харесва или да не го харесва изглеждаше неуместно. Макар че това може да е начин Геки да го поласкае, мъж, който прави такива твърдения, се излага на обвинение в неискреност. При все това Мусаши се съмняваше този самурай да е ласкател — беше твърде як и твърде мъжествен на вид за това.
— За какво точно говорите — попита трезво Мусаши, — като казвате, че ви привличам?