Мусаши
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мусаши». Краткое содержание книги:
Прекрасната Оцу, която вижда в Мусаши своя идеал за мъжество, го освобождава от мъчителното наказание, но той отново е заловен и затворен. Прекарва три самотни години, изучавайки класическата литература на Япония и Китай. И когато му връщат свободата, той отказва да заеме положението на самурай.
Постепенно осъзнава, че да следва Пътя на меча не означава да търси върху кого да стовари огромната си сила. Мусаши усърдно се усъвършенства, създавайки нечуваната дотогава техника на бой с мечове и в двете ръце. Броди надлъж и нашир, изправя се в двубои срещу майстори от много школи. Смята природата за свой върховен и най-суров наставник. Винаги надделява в схватките, но всъщност вижда в Изкуството на война само път и дисциплина, за да постигне висшите човешки добродетели.
— Може да съм дързък, но откакто чух за вашия подвиг при Ичиджоджи, съм убеден, че вие сте мъж, когото бих харесал, и то много.
— Вие бяхте ли тогава в Киото?
— Да, пристигнах през първия месец на годината и бях отседнал в жилището на господаря Дате на улица Санджо. Когато случайно се отбих вечерта след битката при господаря Карасумару Мицухиро, чух доста неща за вас. Той каза, че ви е срещнал и допълни колко сте млад и какво сте правил в миналото. Като изпитах това силно привличане, твърдо реших, че трябва да положа усилие да се срещна с вас. На връщане от Киото видях бележката, която сте оставили в прохода Шиоджири.
— О, видели сте я?
Странно, помисли си Мусаши. Вместо да му доведе Джотаро, написаното го свързва с някого, когото дори на сън не е виждал.
Колкото повече се замисляше обаче, толкова по-малко му се струваше, че заслужава почитта, с която изглежда го удостоява Геки. Болезнено съзнаваше своите грешки и недостатъци и обожанието на Геки сега го постави в неудобно положение.
Съвсем искрено Мусаши каза:
— Смятам, че ме поставяте прекалено нависоко.
— При господаря Дате служат голям брой забележителни самураи — имотите му, знаете ли, дават приход от пет милиона крини ориз — и на времето съм срещал много опитни майстори на сабята. По това, което съм чувал обаче, ми се струва, че малцина могат да се сравнят с вас. Толкова повече, че вие още сте млад. Цялото бъдеще е пред вас. Затова навярно и ми допадате. Както и да е, сега, когато ви открих, нека станем приятели. Пийнете и говорете за всяко нещо, което ви е приятно.
Мусаши, в добро настроение, прие чашата със саке и заотпива глътка подир глътка успоредно с домакина си. Не след дълго лицето му бе яркочервено.
Геки, комуто още не личеше нищо, се обади:
— Ние, самураите от севера, можем да пием по много. Правим го, за да се стоплим. Господарят Дате може да надпие всеки един от нас. С такъв силен военачалник начело не би могло отрядите му да паднат по-долу.
Прислужницата продължаваше да носи още саке. Дори след като тя на няколко пъти бе подрязала фитила в лампата, Геки не проявяваше готовност да спира.
— Дайте да пием цяла нощ — предложи той. — Така ще можем и цяла нощ да си говорим.
— Хубаво — съгласи се Мусаши. После с усмивка добави: — Казахте, че сте говорил с господаря Карасумару. Добре ли го познавате?
— Не би могло да се каже, че сме близки приятели, но през годините доста пъти съм ходил в дома му с различни поръчения. Той се държи много приятелски, да ви кажа.
— Да, с него ме запозна Хонами Коецу. За благородник изглеждаше забележително жизнен.
С някак недоволен вид, Геки попита:
— Това ли е единственото ви впечатление? Ако бяхте поговорили с него по-дълго, смятам, щяхте да се поразите от ума и искреността му.
— Е, тогава бяхме в квартала за развлечения.
— В такъв случай той, предполагам, се е въздържал да се разкрива много пред вас.
— А какъв е той всъщност?
Геки седна по-чинно и с твърде сериозен глас заяви:
— Той е обременен човек. Дори, ако щете, страдащ човек. Произволът на шогуната дълбоко го тревожи.
За миг Мусаши долови идващия от езерото тих плисък на вълните и забеляза сенките, които бялата светлина на лампата изрязва.
Внезапно Геки попита:
— Вие, приятелю мой Мусаши, заради кого се стремите да усъвършенствате бойните се умения?
Мусаши никога не се бе замислял над този въпрос и с непревзета искреност отвърна:
— Заради самия мен.
— Това донякъде е добре, но заради кого се стремите да усъвършенствате себе си? Вашата цел със сигурност е не просто лична слава и чест. Това надали е достатъчно за човек като вас. — По случайност или преднамерено Геки стигна до темата, за която всъщност искаше да говори. — Сега, когато цялата страна е подвластна на Иеясу — заяви той, — имаме привиден мир и благополучие. Но истински ли са те? Могат ли хората да живеят при сегашното управление наистина щастливо?
— През вековете е имало Ходжо, Ашикага, Ода Нобунага, Хидейоши — дълга върволица от военни управници, които упорито са потискали не само народа, но и Императора с неговия двор. Императорското правителство е било използвано, а простите хора — безжалостно грабени. Всички облаги са се полагали на военното съсловие. И това продължава от Минамото но Йоритомо, нали така? Днес положението е непроменено.
— Нобунага сякаш имаше известна представа за произтичащите от всичко това неправди — той поне построи нов дворец за Императора. Хидейоши не само почете Императора Го-Йодзей, като накара всички даймио да положат пред него клетва за вярност, но дори се опита да осигури известно благосъстояние и радост за простите хора. Но какво да кажем за Иеясу? Както и да го погледнем, той не са занимава с нищо извън интересите на неговия собствен род. Така щастието на народа и добруването на императорското семейство отново биват жертвани заради богатството и властта на един военен тиранин. Изглежда, че сме на прага на нова ера на произвол. Никого това положение не тревожи повече от господаря Дате Масамуне и — между благородниците — господаря Карасумару.