Мусаши

Гласовете им стигаха до Мусаши, но думите бяха неясни. Колкото до него, вече бе спечелил — сега знаеше как Гоносуке си служи с тоягата. Разстрои го озлоблението и жаждата им за мъст. Ако загуби отново, Гоносуке ще стане още по-отмъстителен. От опита си с дома Йошиока Мусаши знаеше колко е глупаво да влиза в двубои, които водят до все по-голямо ожесточаване. Оставаше и майката на младежа, в която Мусаши видя втора Осуги — жена, която сляпо обича своя син и навеки ще намрази всеки, сторил му нещо лошо.

Извърна се и тръгна нагоре.

— Чакай!

Спрян от силата в гласа на жената, Мусаши спря и се обърна.

Тя слезе от гърба на добичето и дойде до подножието на скалата. След като се увери, че той я слуша внимателно, прилепи двете си длани към земята и дълбоко се поклони.

Мусаши не бе направил нищо, с което да я накара да се смирява така пред него, но сега се поклони в отговор най-почтително, доколкото това бе възможно на каменистата пътека. Протегна ръка, сякаш се готви да й помогне да се качи.

— Добри ми самураю! — извика старицата. — Срамувам се да се явявам така пред вас. Сигурна съм, че упорството ми предизвиква у вас само презрение. Аз обаче не съм движена от омраза, злоба или зла воля. Моля ви да се съжалите над моя син. Десет години поред той се упражнява съвсем сам — без учители, без приятели, без наистина достойни противници. Умолявам ви да му дадете още един урок в изкуството да води битки.

Мусаши мълчаливо я слушаше.

— Страшно ще ми е неприятно да се разделим с вас така — продължи тя развълнувано. — Преди два дни синът ми се представи съвсем слабо. Ако сега не направи нещо, с което да докаже своите способности, нито той, нито аз ще можем после да застанем пред предците ни. Сега той не е нищо повече от селянин, загубил един двубой. След като е имал добрата участ да се срещне с боец от вашата величина, жалко ще е за него да не извлече полза от това. Ето защо го водя тук. Умолявам ви да се вслушате в молбите му и да приемете неговото предизвикателство.

Свършила речта си, тя пак се поклони, сякаш принасяше жертва на някакво божество.

Мусаши слезе от възвишението, хвана я за ръка и й помогна пак да се качи на кравата.

— Гоносуке — каза той, — вземете въжето. Дайте да поговорим за това, докато вървим. Сега ще обмисля дали искам да се сражавам с вас или не.

Мусаши тръгна малко пред тях и макар да бе предложил да обсъдят въпроса, не каза нито дума. Гоносуке продължаваше подозрително да се вглежда в гърба му, като от време на време нехайно перваше кравата с някое клонче по краката. Майка му имаше разтревожен и притеснен вид.

Щом повървяха около четвърт час, Мусаши изсумтя и се обърна.

— Ще се бия с вас — каза той.

Гоносуке пусна въжето и попита:

— Сега готов ли сте?

Огледа се да провери как е застанал, сякаш се е приготвил да реши спора тук и сега.

Мусаши като че не го забеляза и се обърна към майка му: