Мусаши

— Мога ли да ви помогна?

— Можете ли да ми кажете как да намеря магазина на един човек на име Дайдзо?

— Дайдзо ли? Той е по-надолу, на следващото кръстовище.

Мъжът излезе с чашата чай в ръка и посочи надолу по пътя. Като зърна своя чирак, който се връщаше от някаква работа, извика:

— Я ела. Господинът иска да иде до магазина на Дайдзо. Може да не го намери, та хайде по-добре ти го заведи.

Чиракът, на когото главата бе обръсната така, че отпред и отзад да остане по един кичур коса, но отгоре — нищо, потегли напред. Мусаши го последва и благодарен за любезността, си помисли, че Дайдзо трябва да се радва на уважението на своите съграждани.

— Ето там — каза момчето.

Посочи постройката отляво и незабавно си взе довиждане.

Мусаши, който бе очаквал магазин като онези, които продават на пътниците, остана изненадан. Закритият с решетка прозорец за излагане на стоката бе дълъг осемнадесет лакти, а зад продавницата имаше два склада. Домът, голям и продължаващ изглежда доста навътре зад високата стена, която ограждаше всички здания, имаше внушителен вход, сега затворен.

С известна колебливост Мусаши отвори вратата и извика:

— Добър ден!

Просторната полутъмна вътрешност му напомни изба за саке. От пръстения под въздухът бе приятно прохладен.

Пред счетоводителската канцелария — една стая с повдигнат, застлан с татами под — стоеше някакъв мъж.

Мусаши затвори вратата зад себе си и обясни за какво идва. Преди да е свършил, чиновникът кимна с думите:

— Е, значи идвате за момчето. — Поклони се и предложи на Мусаши една възглавница. — За жалост за малко се разминавате с него. Появи се към полунощ, когато ние се готвехме за пътуването на господаря. Изглежда жената, с която пътувал, била отвлечена и той искаше господарят да му помогне да я намери. Господарят му каза, че с радост ще опита, обаче не може да обещае нищо. Ако това е работа на някой от околните разбойници или грабители, няма пречка. Явно обаче става дума за някой друг пътник, а той със сигурност ще стои встрани от главните пътища.

— Днес сутринта господарят прати хора да търсят, но те не са попаднали на нищо. Като чу това, момчето съвсем се разстрои и господарят му предложи да тръгне с него. Така ще могат да я потърсят по пътя и дори биха могли случайно да я срещнат. На момчето явно много му се тръгваше и след малко потеглиха. Трябва да е било преди около четири часа. Колко жалко, че ги изпуснахте!

Мусаши остана разочарован, макар дори да бе тръгнал по-рано и да бе вървял по-бързо, пак нямаше да пристигне навреме. Утеши се с мисълта, че и утре е ден.

— А къде отива Дайдзо? — попита.

— Трудно е да се каже. Нашата търговия не е като останалите. Билките се сушат в планината и после ги карат тук. Два пъти в годината, пролетно и есенно време, продавачите зареждат стока при нас и тръгват по пътя. Понеже не е много зает с работа, господарят често пътува — понякога до храмове и светилища, понякога на топли бани, друг път — до места, прочути с хубавите си изгледи. Допускам, че този път ще иде до Дзенкоджи, ще пообиколи Ечиго и после ще тръгне за Едо. Обаче това е само една възможност. Той въобще не каза накъде отива… Няма ли да пийнете малко чай?