Лебедова песен [bg]

— Аз също забавлявах хората — каза Суон. — В „Пътуващо представление“, заедно с Джош и Ръсти. Макар че аз стоях в каруцата през повечето време. Ръсти беше фокусник… можеше да кара нещата да изчезват и да се появяват отново, просто ей така. — Тя щракна с пръсти и се изгуби в този спомен от миналото. След малко отново се съсредоточи върху Шийла. — Ти какво правиш?

— По малко от всичко, скъпа. — Жената се усмихна и показа сиви и свити венци. — Аз съм ЖР.

— ЖР? Какво е това?

— Жена за развлечения. Трябва да съм на работа точно сега. След битка една добра ЖР може да работи, докато не се протрие. Тогава мъжете най-много искат да чукат.

— А?

— Има предвид, че е курва — обясни Сестрата. — Господи, тук вони!

— Съжалявам, свърши ми ароматизаторът. Можеш да пръснеш малко парфюм, ако искаш. — Шийла посочи към лепкавите и празни шишенца върху тоалетната масичка.

— Не, благодаря. — Сестрата наруши ритъма си и отиде до вратата. Натисна дръжката ѝ, отвори я и се изправи пред двамата войници отвън.

Те бяха въоръжени с пушки. Единият от тях ѝ нареди:

— Влизай обратно вътре.

— Просто проветрявам малко. Имате ли нещо против? Едното оръжие беше насочено в гърдите ѝ.

— Влизай обратно вътре — нареди мъжът и я блъсна. Сестрата затръшна вратата.

— Мъжете са зверове — каза Шийла. — Не разбират, че една жена има нужда от лично пространство.

— Трябва да се махнем оттук! — Гласът на Сестрата потреперваше и в него се усещаше паника. — Ако той го намери, ще го унищожи… а ако не му позволя да го намери, ще започне да екзекутира хора!

— Какво да намери? — попита Шийла и придърпа колене до гърдите си.

— Скоро ще се зазори — продължи Сестрата. — О, Господи! — Подпря се на стената, защото едва се държеше на крака. — Той ще го намери! Не мога да го спра!

— Хей, маце! — обади се Шийла. — Някой някога да ти е казвал, че си луда?

Суон виждаше, че Сестрата беше на път да се разпадне. Тя също, но нямаше намерение да мисли какво ги очаква.

— От колко време си с тях? — обърна се момичето към чернокосата жена.

Шийла се усмихна едва… усмивка, която изглеждаше отвратително на това изпито и лишено от живот лице.

— Завинаги — отвърна тя. — О, Господи, как ми се иска да имах малко кока! Или хапчета. Ако ми се намираше само една черна красавица, щях да я накълцам на малки парченца и да се друсам цяла седмица! Нямате дрога във вас, нали?

— Не.

— И аз така си помислих. Никой няма дрога. Предполагам, че всичката вече е изшмъркана, изпушена и изпита. О, мамка му. — Шийла поклати тъжно глава, сякаш оплакваше изчезването на някаква изгубена култура. — Как се казваш, скъпа?

— Суон.

Шийла повтори името ѝ.

— Много е хубаво. Необичайно. Познавах едно момиче на име Доув38. Пътуваше на стоп от Ел Серито и двамата с Руди… — Жената млъкна. — Чуйте! — прошепна тя. — Чувате ли го?