Лебедова песен [bg]

Мъжът с аленото око беше заслепен от синя светлина, която се въртеше ли, въртеше, и чу мъжки глас:

— Дайте ми я, госпожо. Трябва да ми я дадете. — Образът се изчисти и стана по-ясен и изведнъж в ръцете му се озова телцето на малко момиченце. То беше мъртво, а лицето му — премазано и изкривено. Наблизо видя преобърната кола, от чийто радиатор се издигаше пара. На окървавения асфалт блестяха парченца стъкло. — Дайте ми я, госпожо. Ние ще се погрижим за нея — каза някакъв млад мъж с жълт дъждобран и протегна ръце за детето.

— Не — отвърна тихичко Сестрата, изпълнена с болка, потънала надълбоко в този тежък за нея момент, — няма… да ви я… дам. — Гласът ѝ беше завалян като на пияница.

Мъжът с аленото око се отдръпна от главата и спомените ѝ. Устоя на желанието си да я сграбчи и да ѝ счупи врата. Сестрата беше много по-силна, отколкото си мислеше, или просто той беше по-слаб… и усещаше погледа на онази проклета кучка върху себе си! Имаше нещо в нея — в самото ѝ присъствие — което изсмукваше силата му! Да, това беше! Неудържимото ѝ зло го отслабваше! Един удар щеше да бъде достатъчен.

Един бърз удар в главата и всичко щеше да приключи! Стисна юмруци и се осмели да я погледне.

— Какво зяпаш?

Тя не му отговори. Лицето му беше страховито, но и запотено, все едно имаше някакво лъскаво покритие. Накрая момичето го попита с всичкото спокойствие, на което беше способна:

— Защо се страхуваш толкова много от мен?

— Не се страхувам! — изкрещя мъжът с аленото око и от устните му западаха мъртви мухи. Бузите му почервеняха. Едно от кафявите му очи стана смолисточерно, а костите на лицето му започнаха да се местят като някакви изгнили основи на картонена къща. В ъгълчетата на устата му се появиха бръчки и той остаря с двадесет години само за един миг. Червеният му набръчкан врат подскочи, когато отлепи поглед от Суон и го насочи към Сестрата. — Кронингер! — каза той. — Върви да доведеш брат Тимъти.

Роланд тръгна да изпълнява задачата, без да се подвоуми.

— Мога да разстрелвам човек на всеки шестдесет секунди, докато не ми кажеш. — Приятел се наведе над Сестрата. — С кого да започнем? С онзи огромен негър? Какво ще кажеш за момчето? Или просто да ги избираме на случаен принцип? Да теглят клечки или да напишем имената им на листчета и да ги сложим в шапка? Не ми пука. Къде скри пръстена?

Мъжът с аленото око отново видя единствено въртящата се синя светлина и злополуката. „Кирка — помисли си той. — Кирка.“ Огледа мръсните дрехи и ръце на жената. И веднага разбра.

— Заровила си го, нали?