Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Пост-апокалипсис » Лебедова песен [bg]
Лебедова песен [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Лебедова песен [bg]

Электронная книга - «Лебедова песен [bg]». Краткое содержание книги:

От автора на „Момчешки живот“ и „Границата“ Бестселър на „Ню Йорк Таймс“ Робърт Маккамън (р. 1952) е американски автор на бестселъри. Пише хоръри, трилъри, научна фантастика, фентъзи и исторически романи, а много от произведенията му са отличени с престижни награди като „Брам Стокър“, „Локус“ и Световната награда за фентъзи. Земята е опустошена от ядрена война между САЩ и Русия. Слънцето се е превърнало в бледо петно върху вечно покрития с облаци хоризонт. Няма ток, растителността е изчезнала, водата е отровна, а от небето вали сняг, примесен с пепел и сажди. Цялата планета бавно, но неумолимо замръзва в обятията на ядрената зима. Сред руините на някогашната цивилизация вилнеят зловещи болести, мутирали животни и армии от мародери, а онези, които са съумели да запазят човешкото в себе си, са принудени да се крият в убежищата си или постоянно да бягат. Но в този загиващ свят броди и нещо по-страшно от студа, по-смъртоносно от радиацията и по-лошо от анархията. То е древно и могъщо, има много лица и жадува да подчини всички оцелели, а после да танцува на гробовете им. И единственият, който може да го спре, е едно дете с необикновена дарба. Но дали силите му ще бъдат достатъчни, за да спаси човечеството? „Лебедова песен“ е епичен постапокалиптичен роман в духа на „Сблъсък“ на Стивън Кинг. Романът е отличен с „Брам Стокър“ и номиниран за Световната награда за фентъзи, а през 2018 г. зрителите на PBS (Обществената телевизионна мрежа на САЩ) го определят като една от 100-те най-любими книги на американците.
„Шеметно пътешествие в царството на ужаса“. Дийн Кунц
„Смразяващо видение за бъдещето, което ще ви накара да четете трескаво чак до шокиращия финал“. Джон Сол
„Завладяваща история с епични пропорции“. Пъблишърс Уийкли
1 ... 333 334 335 336 337 338 339 340 341 ... 378
Перейти на страницу:

— Не.

— О — каза мъжът с аленото око, но все още си нямаше достатъчно доверие, за да я погледне, — мисля, че ще се научиш да харесваш вкуса ѝ. Какво ще кажете да тръгваме, дами?

Качиха се в джипа и шофьорът потегли към караваната на полковник Маклин.

* * *

Край съборената северна част на стената, където пламъците продължаваха да разяждат всичко по пътя си и камионите ръмжаха натоварени с оръжия, дрехи и обувки, една самотна фигура намери купчина с трупове, до която бригадата на мародерите все още не беше стигнала.

Алвин Мангрим претърколи тялото на един мъртвец и разгледа ушите и носа му. Носът беше прекалено малък, сметна той, но ушите щяха да му свършат работа. Извади окървавен месарски нож от кожения калъф на кръста си и се зае с отрязването им. Когато приключи, ги прибра в една платнена чанта, която висеше от врата му. Дъното ѝ беше подгизнало от кръв, а вътре в нея имаше предимно уши, носове и няколко пръста, които вече беше „освободил“ от други трупове. Смяташе да изсуши трофеите си и да ги наниже на огърлица. Знаеше, че една такава щеше да се хареса на полковник Маклин и смяташе, че това беше добър начин да получи допълнителни дажби. В днешно време човек трябваше да използва ума си!

Спомни си една мелодия отпреди много време, от един смътен свят. Спомни си, че държеше ръката на някаква жена — груба, твърда и отвратителна ръка, покрита с мазоли — и вървеше към киното, за да гледа анимационен филм за прекрасна принцеса, която попадна в къщата на седем джуджета. Винаги беше харесвал мелодията, която дребосъците пееха, докато работеха в мината. Затананика си я, докато режеше носа на жената. Когато приключи, го прибра в чантата си. По-голямата част от мелодията, която си тананикаше, излизаше през дупката, където някога беше собственият му нос. В този миг му хрумна, че ако намери такъв с правилния размер, можеше да го изсуши и да го използва, за да запуши дупката.

Отиде до следващия труп, който беше проснат по лице. Алвин си каза, че носът му вероятно щеше да е смачкан, но въпреки това го сграбчи за рамото и го претърколи.

Тялото беше на човек с прошарена брада.

Очите на трупа неочаквано се отвориха — бяха светлосини и зачервени на фона на сиво-бялата кожа.

— О… уха — изненада се Алвин Мангрим.

Пол вдигна магнума си, опря дулото му в главата на врага и му пръсна мозъка с последния си куршум.

Мъртвият падна върху него и го стопли. Но Пол знаеше, че умира. В този момент се радваше, че не му стигна смелостта да опре оръжието в собствената си глава и да поеме по лесния път. Нямаше представа кой беше мъртвият, но копелето вече беше история.

Зачака. Беше живял през по-голямата част от живота си сам и не се страхуваше да умре сам. Не, въобще не се страхуваше… защото страшното свършваше тук. След това щеше да е много лесно. Съжаляваше единствено, че не знаеше какво се е случило със Суон… но беше сигурен, че Сестрата е силна стара птица и ако беше оцеляла след всичко това, нямаше да позволи нищо да я нарани.

„Суон — помисли си Пол. — Суон. Не им позволявай да те пречупят. Плюй в лицата им и им сритай задниците… а понякога се сещай за Добрия самарянин, става ли?“

Беше изморен. Смяташе да си почине и може би, когато се събудеше, щеше да е утро. Щеше да е прекрасно, ако можеше да види слънцето.

Пол заспа.

Четиринадесет

Молитва за сетния час

Изпипан крадец ♦ Заровено съкровище ♦ Истинска магия о Път за бягство ♦ Най-голямата сила ♦ Роланд се поглежда в огледалото ♦ Владенията на Бог ♦ Машината ♦ Погребален звън за Суон ♦ Място за почивка ♦ Обещанието

85

Жълтата светлина падна върху образа на Смъртта и в негово присъствие Суон се изправи и изпъчи. Страхът запърха във вътрешността на ребрата ѝ като хваната в клетка пеперуда, но момичето срещна погледа на полковник Маклин, без да трепне. Той беше скелетът ездач, осъзна тя. Да. Познаваше го, знаеше какво представлява и разбираше ненаситната сила, която го управляваше. И сега ездачът беше стигнал до Мерис Рест, но очите му все още бяха гладни.

На бюрото пред полковник Маклин имаше хартиен лист. Той вдигна дясната си ръка и стовари дланта си върху него, като проби с пироните доклада с броя на жертвите. Извади ги от надраното си бюро и протегна ръка към Суон.

— Армията на съвършенството изгуби четиристотин шестдесет и осем войници днес. Вероятно и повече, но ще разберем това, когато докладите бъдат обновени. — Полковникът хвърли бърз поглед на жената, която стоеше до Суон, и отново изгледа момичето. Зад тях бяха застанали Роланд и двама войници, а вдясно от Маклин беше мъжът, който се наричаше Приятел. — Вземи го — каза полковникът. — Виж сама. Кажи ми струваш ли си четиристотин шестдесет и осем войници.

1 ... 333 334 335 336 337 338 339 340 341 ... 378
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)