Лебедова песен [bg]

— Накъде сте тръгнали в този ваш така наречен поход? — попита с безизразен глас тя.

— Ето! — каза Приятел. — Ето го брат Тимъти! Той ще ти каже! — Роланд и брат Тимъти тъкмо влизаха в караваната. Капитанът беше стиснал здраво ръката на кльощавия мъж, който вървеше като в транс. Обувките му се тътреха по пода.

Суон се обърна към двамата мъже и потръпна. Очите на новопристигналия представляваха ококорени кръгове — истинско олицетворение на шока — заобиколени от тъмнолилаво. Устата му беше полуотворена, а устните му сиви и отпуснати.

Приятел плесна с ръце.

— Саймън каза! Кажи на малката кучка накъде сме се насочили, брат Тимъти!

Мъжът издаде стенещ, завален звук. После потрепери и изрече:

— Към… Уоруик Маунтин. За да намерим Бог.

— Много добре! Саймън каза! Кажи ни къде е Уоруик Маунтин!

— Западна Вирджиния. Бях там. Живях с Бог… седем дни… и седем нощи.

— Саймън каза! Какво има Бог в Уоруик Маунтин?

Брат Тимъти примига и една сълза потече по дясната му буза.

— Саймън е на път да се ядоса, брат Тимъти — каза с весел глас Приятел.

Мъжът изхленчи, отвори по-широко уста и замята глава насам-натам.

— Черната кутия… и сребърния ключ! — отговори той, като думите му едва не се прескачаха една друга. — Молитва за сетния час! Пазете се от смърт във вода! Пазете се от смърт във вода!

— Много добре. А сега брой до десет.

Брат Тимъти вдигна двете си ръце и започна да брои на пръсти.

— Едно… две… три… четири… пет… шест… — Той млъкна озадачен.

Суон вече беше забелязала, че другите четири пръста на дясната му ръка бяха отрязани.

— Не съм казал „Саймън каза“ — напомни му Приятел.

Вените на врата на брат Тимъти се издуха и пулсирането в слепоочието му стана ужасно. Очите му се напълниха със сълзи от страх. Опита се да отстъпи назад, но Роланд го стисна още по-силно.

— Моля ви — прошепна с пресипнал глас мъжът, — не ме наранявайте… повече. Ще ви заведа при него, кълна се, че ще ви заведа! Само… не ме наранявайте повече… — Надигналите се в гърлото му хлипове го накараха да млъкне. Той се сви, когато Приятел се приближи до него.

— Няма да те нараним. — Мъжът с аленото око погали плувналата му в пот коса. — Не бихме си го помислили дори. Просто искахме да покажем на тези дами какво може да направи силата на убеждението. Ще постъпят много глупаво, ако не правят каквото им кажем, нали?

— Глупаво ще е — съгласи се брат Тимъти и се усмихна като зомби. — Много глупаво.

— Добро куче. — Приятел го потупа по главата. След това се върна при Сестрата, стисна я за врата и изви главата ѝ към жалкото подобие на човек. С другата си ръка насила отвори едното ѝ око. — Погледни го! — изкрещя той и я разтресе.

Допирът му изпрати непоносим студ по цялото ѝ тяло. Костите я заболяха и нямаше друг избор, освен да погледне осакатения мъж пред нея.

— Капитан Кронингер разполага с много приятна стая за игри. — Устата му беше точно до ухото ѝ. — Ще те предам на него до утре сутринта, за да ти помогне да си спомниш къде е онази дрънкулка. Ако паметта още ти изневерява, добрият капитан ще започне да си избира хора от курника, за да поиграе на разни игрички с тях. И ти ще гледаш, защото първата игра ще е да ти отреже клепачите. — Ръката му я стискаше като примка.