Лебедова песен [bg]

— Прекалено късно за него да живее! — Пръстите на жената се забиха в ръката на Суон. — Той ще го убие, ако не спре да плаче!

— Чувам го — каза ѝ момичето. — Почакай, почакай. Бебето спира да плаче. Спира.

— Не, не е вярно! Все още чувам…

— Плачът спира — повтори Суон. Лицето ѝ беше само на няколко сантиметра от това на Шийла. — Плачът вече е по-тих. По-тих. Едва го чувам. Някой се е погрижил за бебето. Вече е много тихо. Много тихо. Плачът спря.

Шийла си пое рязко и дълбоко въздух. Задържа го за няколко секунди и го изпусна под формата на тих агонизиращ стон.

— Спря ли? — попита тя.

— Да — отвърна Суон. — Бебето спря да плаче. Свърши.

— Бебето… още ли е живо?

Явно това беше много важно за жената. Суон кимна.

— Все още е живо.

Устата на Шийла се отпусна. От долната ѝ устна потече една лига и капна в скута ѝ. Суон се опита да освободи ръката си, но жената не я пускаше.

— Нуждаеш ли се от помощ? — попита Сестрата, но момичето поклати глава.

Шийла вдигна много бавно ръката си и докосна бузата на Суон с върховете на пръстите си. Момичето не виждаше очите ѝ… а само два черни кратера в тебеширенобялата кожа.

— Коя си ти? — прошепна въпроса си жената.

— Суон. Името ми е Суон. Не помниш ли?

— Суон — повтори тя с нежен и изумен глас. — Бебето… никога преди не е спирало да плаче. Никога не е спирало да плаче… докато не умре. Дори не знам дали е момче, или момиче. Никога преди не е спирало да плаче. О… толкова си красива. — Мръсните ѝ пръсти погалиха лицето на Суон. — Толкова си красива. Мъжете са зверове, да знаеш. Те вземат красивите неща… и ги правят грозни. — Гласът ѝ я предаде. Тя заплака тихичко, отпусна буза върху ръката на момичето и прошепна: — Толкова съм изморена да бъда грозна. О… толкова съм изморена…

Суон я остави да си поплаче и започна да я гали по главата. Пръстите ѝ напипваха струпеи и рани.

След малко Шийла вдигна глава.

— Мога ли… мога ли да те попитам нещо?

— Да.

Тя избърса очи и потърка нос.

— Ще ми позволиш ли… да ти среша косата?

Суон стана и помогна на Шийла да стори същото, след това отиде до тоалетната масичка и седна пред огледалото. Жената колебливо направи крачка след нея, а после и още една. Стигна до тоалетната масичка и взе една задръстена с коса четка. Заглади с пръсти гривата на Суон и започна да я реше, дълго и бавно, дълго и бавно.

— Защо си тук? — попита я Шийла. — Какво искат от теб?

Тонът ѝ беше спокоен и благоговеен. Сестрата го беше чувала и преди, когато хората в Мерис Рест говореха със Суон. Преди момичето да успее да отговори, клошарката каза:

— Смятат да ни задържат тук. Смятат да накарат Суон да работи за тях.

Шийла спря да я реше.

— Да работи за тях? Като… ЖР?

— В известен смисъл да.

Жената застина за известно време, след което продължи бавно да я реше.

— Толкова си красива — прошепна тя и Суон забеляза как примига бързо, сякаш се опитваше да се справи с мисли, които предпочиташе да не я тормозят.