Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Двамата с Мичъл запазват приятелството си и на 8 юли 1957 г. постъпват в АНС. Скоро и двамата се разочароват от дейността на агенцията и след неуспешен опит да разкажат на един конгресмен за възгледите си, планират бягство в Съветския съюз.
През 1959 г. Мартин е награден със стипендия от АНС за магистърска степен по математика в университета в Илинойс — първата 2-годишна стипендия, присъждана някога от АНС. В Илинойс той се справя блестящо — има най-високи резултати. Там изучава руски език и се свързва с членове на комунистическата партия. През декември 1959 г. двамата с Мичъл отлитат за Куба и вероятно там се срещат със съветски дипломати, което е против правилата на АНС.
И Мартин, и Мичъл решават да използват отпуската си в края на юни 1960 г. — първо заминават за Мексико, после — за Куба, а на следващия ден се качват на съветски товарен кораб. АНС организира търсене, след като двамата не се връщат до края на юли. В сейфа на Мичъл служители на АНС откриват писмо, в което се обяснява „защо сме потърсили гражданство в Съветския съюз“.
На 1 август в новините от Пентагона е пуснато съобщение, че двама служители на АНС не са се върнали от почивка, смятат се изчезнали и местонахождението им е неизвестно. Пет дни по-късно офицери на Пентагона променят изявлението, като добавят, че „има вероятност двамата да са заминали зад желязната завеса“. За тях не се знае нищо до 6 септември 1960 г., когато в емисията Новини на съветската телевизия разобличават „безскрупулната“ АНС, която шпионира другите страни, включително съюзниците на САЩ. Те казват, че АНС е проникнала в КОДОВЕТЕ най-малко на 40 страни. Очевидно двамата могат да предоставят на съветското разузнаване значителни сведения за американската дейност в електронното разузнаване. Президентът Айзенхауер нарича Мартин и Мичъл „предатели, извършили самопризнание“, а бившият президент Труман заявява, че „трябва да бъдат разстреляни“.
След бягството им се разкрива, че Мартин и Мичъл са били ХОМОСЕКСУАЛИСТИ любовници. При една по-късна чистка АНС уволнява 26 служители, за които има съмнения за „сексуални отклонения“.
В Съветския съюз двамата изменници получават съветско гражданство. Мартин променя името си на Соколовски, записва се да учи в курс за ускорено обучение и се оженва.
Масингъм
Операции на британското Управление за специални операции (УСО) в окупираната от германците Европа, изпълнявани от бази в Северна Африка.
Мастърман, Джон (1891–1977)
Председател на КОМИСИЯ ДВАЙСЕТ, който през Втората световна война води СИСТЕМАТА НА ДВОЙНАТА ИГРА (СИСТЕМАТА XX) — умелата игра, която превръща заловените германски АГЕНТИ в ДВОЙНИ АГЕНТИ. На германските разузнавателни служби им се струва, че ПРЕВЕРБУВАНИТЕ агенти работят успешно, тъй като предават за Германия ИНФОРМАЦИЯ, която изглежда достоверна.
Мастърман приписва на ДИК УАЙТ от МИ–5 идеята за системата, но я ръководи самият Мастърман. (Вж. СИСТЕМА НА ДВОЙНАТА ИГРА; КОМИСИЯ ДВАЙСЕТ.)
Преподавател в Оксфорд, който не успява да напусне Германия по време на Първата световна война, Мастърман усъвършенства немския си през 4-те години, прекарани във военнопленнически лагер в Рюлебен. След войната се връща в Оксфорд и става заместник-ректор, а по-късно и ректор на колежа в Устър. Той е чудесен играч на крикет, тенис и хокей на трева.
Информацията за системата на двойната игра се запазва в тайна и след края на войната. През 1961 г. Мастърман упражнява натиск върху разузнавателната общност за разрешение да издаде книга за системата. РОДЖЪР ХОЛИС — генерален директор на МИ–5, както и министър-председателят Александър Дъглас-Хоум отказват да даде съгласието си за издаване на книгата.
През 60-те години разкритията за ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ разтърсват британското разузнаване. Мастърман, „потиснат от ниската репутация на службите за сигурност“, смята, че публикуването на книгата може да помогне за възвръщането на общественото доверие. Макар и комично, той включва книгата още преди да е издадена, в „Кой кой е“ („Who’s Who“), а след това с груби щрихи описва СИСТЕМАТА XX в романа на мистериите „Случаят на четиримата приятели“ („The Case of the Four Friends“, 1957).
През април 1970 г., след като британското правителство отново отказва да даде разрешение, Мастърман решава да публикува книгата в Америка, където е далеч, както смята той, от ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА ТАЙНА. Своя план той държи в строга тайна и даже му дава кодово наименование Дяволът (Diablo).
Помага му Норман Холмс Пиърсън — преподавател в университета Йейл, който посочва Йейл юнивърсити прес като издател. Пиърсън, ръководител на Х–2 — КОНТРАРАЗУЗНАВАТЕЛНИЯ клон на УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ (УСС) по време на войната, също е служил в Комисия Двайсет. Йейл е оказвал помощ на много учени и студенти в УСС, а директорът на издателството Честър Кър не просто смята книгата за значима, но и вижда в нея потенциален търговски успех. Известно време британските власти заплашват да предприемат съдебни мерки срещу Мастърман, но по-късно, макар и с нежелание, решават да дадат разрешение, стига 60 от пасажите в книгата да бъдат премахнати. Кър е готов да извади само 12. Книгата „Системата на двойната игра през войната 1939–1945“ („The Double-Cross System in the War of 1939–1945“) е публикувана през февруари 1972 г. с предговор от Пиърсън в който скромно не споменава за работата си в Комисия Двайсет. А Мастърман от своя страна не обелва ни дума в книгата си за строго секретната операция УЛТРА, чиито материали са помогнали много на системата на двойната игра.