Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Сезонът на бурите
Сезонът на бурите - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сезонът на бурите

Электронная книга - «Сезонът на бурите». Краткое содержание книги:

„Сезонът на бурите“ излиза за пръв път на български език. Това не е предистория, нито продължение на поредицата, а напълно самостоятелен роман.
Гералт от Ривия, един от последните вещери, е смъртоносен мутант, създаден с алхимия и магия. Въпреки че работи като наемен убиец, неговото призвание е да убива не хора, а свръхестествени чудовища, от които треперят дори армиите на кралете. Надарен с нечовешка бързина и сила, той унищожава злите твари с помощта на магически Знаци, вълшебни еликсири и гордостта на всеки вещер — два специални меча. Единствени по рода си остриета, които Гералт пази като зениците на очите си.
Но ето че някой ги открадва с хитрост…
А в района на Погорие, по западната граница на Темерия, се пръква ново чудовище. Страшилище, погубило десетки души, срещу което и войниците, и магьосниците са безсилни. Някои вярват, че това е упир, а други — призован от чужди измерения демон. Каквато и да е истината, създанието трябва да бъде спряно, преди да е избило всички.
И Гералт ще го спре. Стига да си върне мечовете.
Само че вещерите имат много врагове и част от тях не са чудовища.
Задава се буря. Невиждана буря.
Като смесва елементи от полската история, скандинавския фолклор и славянската митология, Сапковски създава вълшебен средновековен свят, който едновременно ще ви ужаси, разсмее и очарова.„Свеж полъх във вече поизчерпан жанр. Не пропускайте!“ Фентъзи Бук Ривю***
Анджей Сапковски (р. 1948 г.) е полски писател. Носител е на множество литературни отличия, сред които две награди на Европейското общество за научна фантастика, „Дейвид Гемел“ и „Световна награда за фентъзи за цялостен принос“. Книгите му са преведени на 19 езика, като най-известни сред тях са романите и сборниците от фентъзи цикъла „Вещерът“. Те стават бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и са екранизирани, превърнати са в комикси и успешни видеоигри, а в момента Netflix готвят нов тв сериал по поредицата, като проектът е поверен на Томаш Багински, режисьор на номинирания за Оскар анимационен филм „Катедралата“.
Oto nowy Sapkowski i nowy Wiedźmin. Mistrz polskiej fantastyki znowu zaskakuje. «Sezon burz» nie opowiada bowiem o młodzieńczych latach białowłosego zabójcy potworów ani o jego losach po śmierci/nieśmierci kończącej ostatni tom sagi.
«Nigdy nie mów nigdy!» W powieści pojawiają się osoby doskonale czytelnikom znane, jak wierny druh Geralta — bard i poeta Jaskier — oraz jego ukochana, zwodnicza czarodziejka Yennefer, ale na scenę wkraczają też dosłownie i w przenośni postaci z zupełnie innych bajek. Ludzie, nieludzie i magiczną sztuką wyhodowane bestie. Opowieść zaczyna się wedle reguł gatunku: od trzęsienia ziemi, a potem napięcie rośnie. Wiedźmin stacza morderczą walkę z drapieżnikiem, który żyje tylko po to, żeby zabijać, wdaje się w bójkę z rosłymi, niezbyt sympatycznymi strażniczkami miejskimi, staje przed sądem, traci swe słynne miecze i przeżywa burzliwy romans z rudowłosą pięknością, zwaną Koral. A w tle toczą się królewskie i czarodziejskie intrygi. Pobrzmiewają pioruny i szaleją burze. I tak przez 404 strony porywającej lektury.
«Wiedźmin. Sezon Burz» to w wiedźmińskiej historii rzecz osobna, nie prapoczątek i nie kontynuacja. Jak pisze Autor: «Opowieść trwa. Historia nie kończy się nigdy…»
1 ... 30 31 32 33 34 35 36 37 38 ... 133
Перейти на страницу:

Стените трепереха от възторжени викове и аплодисменти.

Гералт излезе от арената по спусната надолу стълба. Възторжените зрители го обкръжиха от всички страни. Някой го потупа по подутото рамо, Гералт с усилие се сдържа да не го измлати по зъбите. Млада жена го целуна по бузата. Друга, още по-млада, избърса кръвта от гърба му с батистена кърпичка, която веднага разтвори и показа на приятелките си. Още една, значително по-стара, свали огърлицата от сбръчканата си шия и се опита да му я даде. Изражението на лицето му я накара да се скрие в тълпата.

Засмърдя на мускус: през тълпата, като кораб през водорасли, си проправяше път огроджуджето Микита. Той заслони с тялото си Гералт и го изведе навън.

Повиканият медик го прегледа и му направи няколко шева. Лютичето беше много блед. Пирал Прат беше спокоен. Сякаш нищо не се е случило. Но лицето на вещера отново говореше много, затова той побърза с обяснението.

— Между другото — каза той, — този прът беше предварително изпилен и наточен, той падна на арената по моя заповед.

— Благодаря, че падна толкова бързо.

— Гостите бяха на седмото небе. Дори кметът Копенрат беше доволен, направо сияеше, а този кучи син не е лесно да го задоволиш, постоянно криви нос, унил като бордей в понеделник сутрин. Мястото на градски съветник ми е в кърпа вързано. А може да се издигна още повече, ако… А не искаш ли да участваш и след седмица, Гералт? С подобен спектакъл?

— Само ако — вещерът размърда яростно болящото го рамо — вместо вигилозавър на арената бъдеш ти, Прат.

— Шегаджия, ха, ха. Чу ли какъв шегаджия е, Лютиче?

— Чух — потвърди поетът, като гледаше гърба на Гералт и скърцаше със зъби. — Но това не беше шега, беше казано сериозно. Аз също толкова сериозно те информирам, че нямам намерение да пея на сватбата на внучката ти. След подобно отношение към Гералт можеш да забравиш за това. Същото се отнася и за други възможни случаи, включително кръщавки и погребения. В това число и твоето.

Пирал Прат го погледна и в змийските му очи нещо припламна.

— Не проявяваш уважение, певецо — процеди той. — Отново не проявяваш уважение. Нуждаеш се от лекция на тази тема. От урок…

Гералт се приближи и застана пред него. Микита изръмжа и вдигна юмрук, засмърдя на мускус. Пирал Прат го спря с жест.

— Излагаш се, Прат — рече бавно вещерът. — Имахме сделка, класическа, според задължения и правила, които са важни. Твоите гости останаха доволни от спектакъла, ти придоби авторитет и перспективи да получиш мястото на градски съветник. Аз получих необходимата информация. Нещо срещу нещо. Двете страни са удовлетворени, сега трябва да се разделим без съжаление и гняв. Вместо това ти минаваш към заплахи. Излагаш се. Да вървим, Лютиче.

Пирал Прат леко пребледня. След това им обърна гръб.

— Исках — каза той през рамо — да ви поканя на вечеря. Но явно вие бързате. Тогава всичко хубаво. И се радвайте, че ви оставям да напуснете Равелин безнаказано. За недостатъчно уважение обикновено наказвам. Но вас няма да ви задържам.

— Това е много разумно.

Прат се обърна.

— Какво?

Гералт го погледна в очите.

— Не си особено умен, макар че мислиш обратното. Но си достатъчно умен, за да не се опитваш да ме спреш сега.

* * *

Едва бяха минали карстовия извор и достигнаха първите крайпътни тополи, когато Гералт спря коня и наостри уши.

— Преследват ни.

— Проклятие! — изскърца със зъби Лютичето. — Кой? Главорезите на Прат?

— Няма значение кой. Препускай с всички сили към Керак. Скрий се при братовчед ти. Още рано сутринта отиди с чека в банката. По-късно ще се срещнем в „Под рака и змиорката“.

— А ти?

— Не се безпокой за мен.

— Гералт…

— Стига си дрънкал, просто пришпори коня. Хайде, лети!

Лютичето го послуша, наведе се в седлото и подкара коня в галоп. Гералт се обърна и спокойно зачака.

От тъмнината се появиха конници. Шестима.

— Вещерът Гералт?

— Аз съм.

— Ще дойдеш с нас — изхриптя най-близкият. — Само че без глупости, ясно ли е?

— Пусни поводите, защото ще те нараня.

— Без глупости! — Конникът отдръпна ръката си. — И без насилие. Ние сме представители на реда и закона. Не сме някакви бандити. Тук сме по заповед на принца.

1 ... 30 31 32 33 34 35 36 37 38 ... 133
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)