Сезонът на бурите
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #9
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0066-6
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сезонът на бурите». Краткое содержание книги:
Гералт от Ривия, един от последните вещери, е смъртоносен мутант, създаден с алхимия и магия. Въпреки че работи като наемен убиец, неговото призвание е да убива не хора, а свръхестествени чудовища, от които треперят дори армиите на кралете. Надарен с нечовешка бързина и сила, той унищожава злите твари с помощта на магически Знаци, вълшебни еликсири и гордостта на всеки вещер — два специални меча. Единствени по рода си остриета, които Гералт пази като зениците на очите си.
Но ето че някой ги открадва с хитрост…
А в района на Погорие, по западната граница на Темерия, се пръква ново чудовище. Страшилище, погубило десетки души, срещу което и войниците, и магьосниците са безсилни. Някои вярват, че това е упир, а други — призован от чужди измерения демон. Каквато и да е истината, създанието трябва да бъде спряно, преди да е избило всички.
И Гералт ще го спре. Стига да си върне мечовете.
Само че вещерите имат много врагове и част от тях не са чудовища.
Задава се буря. Невиждана буря.
Като смесва елементи от полската история, скандинавския фолклор и славянската митология, Сапковски създава вълшебен средновековен свят, който едновременно ще ви ужаси, разсмее и очарова.„Свеж полъх във вече поизчерпан жанр. Не пропускайте!“ Фентъзи Бук Ривю***
Анджей Сапковски (р. 1948 г.) е полски писател. Носител е на множество литературни отличия, сред които две награди на Европейското общество за научна фантастика, „Дейвид Гемел“ и „Световна награда за фентъзи за цялостен принос“. Книгите му са преведени на 19 езика, като най-известни сред тях са романите и сборниците от фентъзи цикъла „Вещерът“. Те стават бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и са екранизирани, превърнати са в комикси и успешни видеоигри, а в момента Netflix готвят нов тв сериал по поредицата, като проектът е поверен на Томаш Багински, режисьор на номинирания за Оскар анимационен филм „Катедралата“.
Oto nowy Sapkowski i nowy Wiedźmin. Mistrz polskiej fantastyki znowu zaskakuje. «Sezon burz» nie opowiada bowiem o młodzieńczych latach białowłosego zabójcy potworów ani o jego losach po śmierci/nieśmierci kończącej ostatni tom sagi.
«Nigdy nie mów nigdy!» W powieści pojawiają się osoby doskonale czytelnikom znane, jak wierny druh Geralta — bard i poeta Jaskier — oraz jego ukochana, zwodnicza czarodziejka Yennefer, ale na scenę wkraczają też dosłownie i w przenośni postaci z zupełnie innych bajek. Ludzie, nieludzie i magiczną sztuką wyhodowane bestie. Opowieść zaczyna się wedle reguł gatunku: od trzęsienia ziemi, a potem napięcie rośnie. Wiedźmin stacza morderczą walkę z drapieżnikiem, który żyje tylko po to, żeby zabijać, wdaje się w bójkę z rosłymi, niezbyt sympatycznymi strażniczkami miejskimi, staje przed sądem, traci swe słynne miecze i przeżywa burzliwy romans z rudowłosą pięknością, zwaną Koral. A w tle toczą się królewskie i czarodziejskie intrygi. Pobrzmiewają pioruny i szaleją burze. I tak przez 404 strony porywającej lektury.
«Wiedźmin. Sezon Burz» to w wiedźmińskiej historii rzecz osobna, nie prapoczątek i nie kontynuacja. Jak pisze Autor: «Opowieść trwa. Historia nie kończy się nigdy…»
— Маскарадът си имаше своята цел — прекъсна неловкото мълчание Егмунд. — Целта е постигната и нямам намерение да ти давам повече обяснения. А полза ще има и за теб. Финансова. Имам намерение наистина да те наема. И да заплатя за услугите ти. Кажи му, Феран.
— Принц Егмунд — каза следователят — се опасява от атентат срещу баща му, крал Белоун, който може да се извърши по време на планираната на празника Ламас кралска сватба. На принца ще му бъде по-спокойно, ако за безопасността на баща му се грижи… например някой вещер. Да, да, не ме прекъсвай, ние знаем, че вещерите не работят като охранители или телохранители, че целта на тяхното съществуване е защитата на хората от магически чудовища, свръхестествени и неестествени…
— Така е по книгите — прекъсна го нетърпеливо принцът. — В живота какво ли не се случва. Вещерите ги наемат за защита на кервани, минаващи през пустини или пущинаци, гъмжащи от чудовища. Понякога обаче керваните са нападани не от чудовища, а от обикновени разбойници и вещерите нямат нищо против да се разправят с тях. Имам основания да смятам, че по време на сватбата кралят може да бъде нападнат от… василиски. Ще се заемеш ли със защитата му от василиски?
— Зависи.
— От какво?
— От това дали спектакълът не продължава. И дали всъщност не съм обект на следваща провокация. От страна на някой от другите братя, например. Актьорският талант едва ли е рядкост в семейството.
Феран изсумтя. Егмунд удари с юмрук по масата.
— Не прекалявай — отсече той. — И не се самозабравяй. Питам те, ще се захванеш ли с това? Отговаряй!
— Бих могъл да се заема със защитата на краля от хипотетичните василиски — кимна Гералт. — За съжаление, в Керак ми откраднаха мечовете. Кралските служби все още не могат да попаднат на следите на крадеца и вероятно не са напреднали много в тази посока. Без мечовете си не мога да защитавам никого. Така че съм принуден да откажа по обективни причини.
— Ако наистина става въпрос само за мечовете, няма да има проблем. Ще ги намерим. Нали, господин следовател?
— Безусловно.
— Сам виждаш. Кралският следовател го потвърди безусловно. Така че какво решаваме?
— Първо трябва да получа мечовете. Безусловно.
— Упорит човек си. Добре, така да бъде. Искам да отбележа, че твоите услуги ще бъдат заплатени, и те уверявам, че няма да ме намериш за стиснат. Относно другите ти ползи, от някои от тях ще се възползваш веднага, в знак на моята добра воля. Съдебния ти процес можеш да го смяташ за закрит. Там има много формалности, а бюрокрацията не може да бърза, но ти вече можеш да се смяташ за личност, свободна от подозрения и притежаваща пълна свобода на придвижване.
— Безкрайно благодаря. А свидетелствата и фактурите? Левокротата от Чизмар, върколакът от Гуамез? И документите? Тези, които послужиха на негова милост принца за… театрален реквизит?
— Документите — Егмунд го погледна в очите — временно остават у мен. На сигурно място. Безусловно.
Когато се върна, камбаната на крал Белоун вече биеше полунощ.
Корал, трябва да ѝ се признае, при вида на гърба му запази спокойствие и присъствие на духа. Тя умееше да се владее. Дори гласът ѝ не се измени. Почти не се измени.
— Кой ти направи това?
— Вигилозавър. Един такъв гущер…
— Гущерът ти сложи шевовете? Позволяваш на гущер да те шие?
— Шевовете ги сложи медик. А гущерът…
— По дяволите, гущерът! Мозаик! Скалпел, ножици, пинсета! Игла и кетгут[21]! Еликсир Пулелум! Отвара от алое! Unguentum ortolani![22] Тампони и стерилни салфетки. И приготви пластир с мед и синап! По-живо, момиче!
Мозаик действаше с удивително добро темпо. Лита започна операцията. Вещерът седеше и страдаше мълчаливо.
— На медиците, които не владеят магия — процеди магьосницата, докато слагаше поредния шев, — обаче би трябвало да им забранят да практикуват. Да преподават в университетите — да. Да зашиват труповете след аутопсия — да. Но не бива да ги допускат при живи пациенти. Ала ние никога няма да доживеем това, всичко върви в обратната посока.
— Не само магията лекува — рискува да изкаже мнението си Гералт. — А все някой трябва да лекува. Специализираните магове лечители са една шепа, а обикновените магьосници не искат да лекуват. Нямат време или смятат, че не си струва.
— Правилно смятат. Последиците от пренаселването може да са фатални. Какво е това? С което се занимаваш?
— Вигилозавърът беше маркиран с това. Беше закачено за кожата му.
21
Първите използвани в хирургията конци, добивани от черва на животни. — Б. пр.
22
Мазило ортолани (лат.). — Б. пр.