Сезонът на бурите
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #9
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0066-6
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сезонът на бурите». Краткое содержание книги:
Гералт от Ривия, един от последните вещери, е смъртоносен мутант, създаден с алхимия и магия. Въпреки че работи като наемен убиец, неговото призвание е да убива не хора, а свръхестествени чудовища, от които треперят дори армиите на кралете. Надарен с нечовешка бързина и сила, той унищожава злите твари с помощта на магически Знаци, вълшебни еликсири и гордостта на всеки вещер — два специални меча. Единствени по рода си остриета, които Гералт пази като зениците на очите си.
Но ето че някой ги открадва с хитрост…
А в района на Погорие, по западната граница на Темерия, се пръква ново чудовище. Страшилище, погубило десетки души, срещу което и войниците, и магьосниците са безсилни. Някои вярват, че това е упир, а други — призован от чужди измерения демон. Каквато и да е истината, създанието трябва да бъде спряно, преди да е избило всички.
И Гералт ще го спре. Стига да си върне мечовете.
Само че вещерите имат много врагове и част от тях не са чудовища.
Задава се буря. Невиждана буря.
Като смесва елементи от полската история, скандинавския фолклор и славянската митология, Сапковски създава вълшебен средновековен свят, който едновременно ще ви ужаси, разсмее и очарова.„Свеж полъх във вече поизчерпан жанр. Не пропускайте!“ Фентъзи Бук Ривю***
Анджей Сапковски (р. 1948 г.) е полски писател. Носител е на множество литературни отличия, сред които две награди на Европейското общество за научна фантастика, „Дейвид Гемел“ и „Световна награда за фентъзи за цялостен принос“. Книгите му са преведени на 19 езика, като най-известни сред тях са романите и сборниците от фентъзи цикъла „Вещерът“. Те стават бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и са екранизирани, превърнати са в комикси и успешни видеоигри, а в момента Netflix готвят нов тв сериал по поредицата, като проектът е поверен на Томаш Багински, режисьор на номинирания за Оскар анимационен филм „Катедралата“.
Oto nowy Sapkowski i nowy Wiedźmin. Mistrz polskiej fantastyki znowu zaskakuje. «Sezon burz» nie opowiada bowiem o młodzieńczych latach białowłosego zabójcy potworów ani o jego losach po śmierci/nieśmierci kończącej ostatni tom sagi.
«Nigdy nie mów nigdy!» W powieści pojawiają się osoby doskonale czytelnikom znane, jak wierny druh Geralta — bard i poeta Jaskier — oraz jego ukochana, zwodnicza czarodziejka Yennefer, ale na scenę wkraczają też dosłownie i w przenośni postaci z zupełnie innych bajek. Ludzie, nieludzie i magiczną sztuką wyhodowane bestie. Opowieść zaczyna się wedle reguł gatunku: od trzęsienia ziemi, a potem napięcie rośnie. Wiedźmin stacza morderczą walkę z drapieżnikiem, który żyje tylko po to, żeby zabijać, wdaje się w bójkę z rosłymi, niezbyt sympatycznymi strażniczkami miejskimi, staje przed sądem, traci swe słynne miecze i przeżywa burzliwy romans z rudowłosą pięknością, zwaną Koral. A w tle toczą się królewskie i czarodziejskie intrygi. Pobrzmiewają pioruny i szaleją burze. I tak przez 404 strony porywającej lektury.
«Wiedźmin. Sezon Burz» to w wiedźmińskiej historii rzecz osobna, nie prapoczątek i nie kontynuacja. Jak pisze Autor: «Opowieść trwa. Historia nie kończy się nigdy…»
— Какъв принц?
— Ще разбереш. Последвай ни.
Тръгнаха. Не беше ли споменал Прат за някакъв принц, който гостувал инкогнито в Равелин? Нещата не се развиваха по най-добрия начин. Контактите с принцове рядко бяха приятни. И почти никога не свършваха добре.
Не пътуваха много. Само до миришеща на дим кръчма със светещи прозорци, разположена на кръстопътя. Влязоха в почти празна зала, ако не се смятат няколко късно вечерящи търговци. Входът към пристройката се охраняваше от двамина със сини наметала, подобни по цвят и кройка на носените от ескорта на Гералт. Влязоха вътре.
— Ваша милост…
— Излезте. А ти седни, вещерю.
Седналият зад масата човек беше в същото наметало като войниците си, само че по-богато ушито. Лицето му беше скрито под качулка. Не искаше да го разпознаят. Кандилото на масата осветяваше само Гералт, загадъчният принц се криеше в сянката.
— Видях те на арената у Прат — каза той. — Наистина впечатляващо зрелище. Този скок и ударът отгоре, засилен от тежестта на цялото тяло… Желязото, макар че това беше просто някакъв прът, мина през черепа на дракона като през масло. Мисля, че ако това беше например бойна рохатина или копие, би пробило и ризница, а може би дори ламарина… Как мислиш?
— Вече е късна нощ. Никак не мисля, спи ми се.
Човекът в сянката се засмя.
— Тогава да не губим време. И да преминем към същността. Ти си ми нужен, вещерю. За вещерска работа. И нещата така странно се подреждат, че аз също съм ти нужен. Може би дори повече. Аз съм Ксандер, принц на Керак. Желая, и то много силно, да стана Ксандер Първи, крал на Керак. Но в момента, за мое съжаление и за нещастие на страната, крал е моят баща, Белоун. Старецът още е в пълните си сили и може да управлява, пу, да не чуе дяволът, още двайсет години. Нямам нито време, нито желание да чакам толкова дълго. Пфу! Дори и да изчакам, изобщо не съм сигурен, че аз ще стана крал, дъртият може всеки момент да назначи друг приемник на трона, той има богата колекция от потомци. И точно сега се кани да зачене поредния — на празника Ламас е планирал кралска сватба с помпозност и разкош, които страната му не може да си позволи. Той, скъперникът, който ходи по нужда в парка, за да не развали емайла на нощното гърне, дава за сватбата планина от злато. Опустошава хазната. Аз ще бъда по-добър крал. Проблемът е, че искам да стана крал веднага. Колкото се може по-бързо. И затова си ми нужен ти.
— Сред услугите, които оказвам, не фигурират дворцови преврати. И цареубийства. А вероятно точно това има предвид ваша милост.
— Аз искам да бъда крал. За да мога да стана, баща ми трябва да престане да бъде. И моите братя трябва да бъдат успешно отстранени.
— Цареубийство плюс братоубийство. Не, милостиви принце. Трябва да откажа. Съжалявам.
— Не е вярно — промърмори принцът от тъмнината. — Не съжаляваш. Засега. Но ще съжалиш, обещавам ти.
— Нека ваша милост има предвид, че е безсмислено да ме заплашва със смърт.
— Кой говори за смърт? Аз съм кралски син и принц, а не убиец. Говоря за избор. Или моята милост, или немилост. Ако направиш това, което искам, ще се наслаждаваш на моята милост. И повярвай ми, тя ще ти е много нужна. Особено сега, когато те чака процес и присъда за финансови машинации. Обещавам ти, че ще прекараш близките няколко години с весло на някоя галера. Ти май си мислеше, че всичко е свършило? Че твоето дело е закрито, че тази вещица Нейд, която по свой каприз ти позволява да я чукаш, е отзовала обвинението и всичко е скрито-покрито? Грешиш. Алберт Шмулка, жупанът от Анегис, е написал признание. Това признание те обвинява.
— Това признание е фалшиво.
— Трудно ще бъде да се докаже.
— Трябва да се доказва вина, а не невинност.
— Добра шега. Наистина е смешно. Но аз не бих се смял на твое място. Виж това. Това — принцът хвърли на масата връзка книжа — са документи. Заверени показания, признания на свидетели. Градчето Чизмар, нает вещер, убита левокрота. На фактурата пише седемдесет крони, реално са платени петдесет и пет, разликата е поделена наполовина с местния чиновник. Селището Сотонин, гигантски паяк. Убит, съгласно сметката, за деветдесет, а фактически, според показанията на старейшината, за шейсет и пет. В Тибергиен убита харпия, във фактурата сто крони, в действителност платени седемдесет. И твоите предишни подвизи и машинации: вампирът от замъка Петерщейн, който не го е имало изобщо, а е струвал на бургграфа кръгло хиляда орена. Върколакът от Гуамез, сто крони за това, че уж ще му свалиш магията и по вълшебен начин ще го направиш отново човек, много подозрителна работа, защото това е твърде евтино за подобно размагьосване. Ехинопсът, или по-скоро онова, което си отнесъл на старейшината в Мартинделкампо и си нарекъл ехинопс. Гулите от гробището край градчето Зграген, които са стрували на местните власти осемдесет крони, макар че никой не е виждал труповете, защото са били изядени, ха-ха, от други гули. Какво ще кажеш, вещерю? Това са доказателства.