Нощна сянка [bg]

В началото Клейпоул не им обръщаше внимание, въпреки че дори той беше очарован от тях, особено от младата Ева с нейното закръглено лице, красиви очи и дълга руса коса, която се спускаше до раменете й. Припомни си гузно развлеченията с нея по време на веселията за празника на черешите. Беше благоуханна неделна вечер, вечернята тъкмо беше приключила и Клейпоул изведнъж се озова насаме с Ева навътре в черешовите градини. Беше пил много кларет. Съблече корсажа й и галеше напращелите й, сочни гърди, а тя обсипваше лицето му с целувки и му шепнеше сладки думи, докато лежаха един до друг като любовници. Накрая Клейпоул се опита да й плати, но Ева само му се изсмя подигравателно и му каза, че това, което му е дала, струва много повече от парите му. Заяви също, че с какъвто аршин мери, с такъв ще му бъде отмерено. Той не знаеше какво е имала предвид, докато не чу хората да си шушукат след сутрешните литургии и на събранията в Общината. Говореха, че неговата Биатрис се е влюбила в младия Сит. Кметът започна да следи наивната си дъщеря както котка дебне мишката и за свой ужас разбра, че привечер тя се измъква от вкъщи с оправданието, че ще се срещне с този или с онзи. В действителност Биатрис се виждаше с любовника си в овощните градини. Понесоха се слухове. После лорд Скроуп — тази тъмна сянка, която тегнеше над живота му — го повика в имението си, за да му покаже заплашителните писма и да му подшушне каква опасност представляват Свободните братя…

Обезпокоен, Клейпоул потърка устата си. Не смееше да се противопоставя на Скроуп — ако господарят на имението умреше, без да остави наследник, Клейпоул възнамеряваше да заеме мястото му. Скроуп обаче никога не му беше казвал истината. Вместо това я беше оставил да виси във въздуха като примамка. Дали лорд Оливър е бил женен за Алис де Тъдънам? Ако е бил, Клейпоул беше негов законен наследник. Но как можеше да го докаже? Църковните регистри от времето на раждането му бяха изчезнали. Дали Скроуп имаше нещо общо с това? Или отец Томас, който твърдеше, че никога не ги е виждал? Или пък домина Маргарет, която винаги се възмущаваше от твърденията му? Защо Скроуп не казваше истината? Може би просто така му изнасяше? По този начин можеше да забърква така наречения си незаконен син в порочните си интриги и да го кара да се разправя с хора като Льо Риш. Въпреки че в стаята беше топло, Клейпоул потрепери. Това беше опасна игра. Заради алчността на Скроуп можеха да ги обвинят в държавна измяна.