Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]

— Принцът е нощувал в Гората на Черната Стомана — с уважение отбеляза единият разбойник.

— Само той може да събере кураж за такова нещо — кимна вторият и се обърна към Глациус: — Е, принце, съжалявам, но имаме нужда от парите ти. Дай ни ги и ще те оставим да си вървиш по живо, по здраво.

— Искам да ви попитам нещо, долни червеи — продължаваше да съска престолонаследникът. — Защо не си изкарвате прехраната с честен труд, а крадете?

Разбойникът разпери ухилен ръце.

— Защото с кражби и обири се изкарва много повече, как защо? Престъпленията са доходен занаят!

— Който води до логичен завършек — отвърна Глациус, извади Валкемор и се впусна в атака.

Бандитите едва успяваха да се предпазят от яростните удари на принца. Плъзгащ се между тях с едва доловими за окото движения, той успяваше да ги натика в най-неудобните места по терена. Численото им превъзходство въобще не им помагаше — принцът бързо парираше и още по-бързо контраатакуваше.

Развръзката не закъсня.

Глациус издебна момента, когато и двамата замахнаха едновременно към главата му, гмурна се на кълбо под мечовете и, изправяйки се, повали с рамо единия бандит в дълбока пряспа. Обърна се светкавично, отрази следващия удар и със скок преряза другия престъпник през кръста. Той ахна от болка и се свлече на колене в снега с треперещи крайници. Принцът мина пред него и с късо движение го закла.

Междувременно първият разбойник успя да се измъкне от пряспата и атакува безогледно с отчаян рев. Глациус в последния момент отскочи назад и веднага се хвърли обратно като барс, събаряйки противника. Мечът му премина през кожите и спря в сърцето на врага.

Принцът изтри меча си с шепа сняг, прибра го в ножницата и закрачи през червения разкалян терен, ругаейки под нос. Мразеше, когато бе принуден да прави така.

Мразеше.