![Легендата за Линкълн [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/9/legendata-za-linkln-bg-download.jpg)
Легендата за Линкълн [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #9
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-357-9
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Легендата за Линкълн [bg]». Краткое содержание книги:
— Спомням си кога я прочетох за пръв път — каза той. — Бях на петнайсет години. Баща ми я чете заедно с мен. Повярвах, че Джоузеф Смит наистина е видял Бог и Неговия син в своето видение и те са му казали да не се присъединява към нито една религия. Задачата му е била да възстанови истинската Църква. Този завет ми е служил вярно през годините. Помага ми да не се отклонявам, дава ми сили да се посвещавам с цялото си сърце и да правя онова, което се налага.
— Беше глупаво от моя страна, че не се отнесох с уважение тогава — отговори тя. — Преди толкова много години. Това исках да ти кажа. Затова съм тук, Хосепе.
Двамата продължиха да се хранят мълчаливо. Сетивата му бяха изострени — както от онова, което се беше случило по-рано, така и от това, което се случваше сега. Беше се опитал да се свърже със старейшина Роуан, за да му докладва какво беше научил от заловения агент, но не беше успял.
Телефонът му избръмча в джоба. При други обстоятелства нямаше да му обърне внимание, но очакваше да му върнат обаждането от Юта, както и доклада от Копенхаген.
— Извини ме.
Той погледна дисплея. Съобщението гласеше:
По следите на Кърк. Действаме.
— Някакви проблеми? — попита Касиопея.
— Напротив. Добри новини. Още едно постижение в бизнеса.
— Забелязах, че семейното ти благосъстояние се умножава — каза тя. — Баща ти щеше да се гордее с теб.
— Братята и сестрите ми работят усърдно в компанията. Те се занимават с всекидневните дела, от пет години насам. Разбират, че Църквата вече изисква цялото ми внимание.
— Това не се изисква от членовете на Кворума.
Саласар кимна.
— Знам. Но аз съм направил този избор лично за себе си.
— Така че да си подготвен за деня, в който те призоват за апостол?
Той се усмихна.
— Не съм сигурен, че това някога ще се случи.
— Изглеждаш ми идеален за целта.
Може би наистина беше така. Със сигурност се надяваше.
„Ти ще бъдеш избран, Хосепе. Един ден.“
— Това е нещо — отговори той, — което могат да решат само нашият Небесен отец и пророкът.
14
Солт Лейк Сити
Роуан помогна на пророк Сноу да се изкачи по каменното стълбище към източния вход. Четири дни след като първопроходците бяха пристигнали в долината на Голямото солено езеро, Бригъм Йънг беше забил бастуна си в земята и беше обявил: „Тук ще построим храм на нашия Господ“.
Изграждането му беше започнало през 1853 г. и беше продължило четирийсет години, като по-голямата част от труда беше положена доброволно от първото поколение светии. Бяха използвали само най-качествените материали, като кварцовият монцонит за стените, високи по шейсет метра, беше пренесен с волски впрягове от каменоделните на трийсет километра от там. Завършените стени бяха дебели по три метра в основата и изтъняваха до два метра на върха. Под покрива на храма имаше двайсет и три хиляди и петстотин квадратни метра пространство. Храмът беше на четири етажа, а на върха му се извисяваше златната статуя на ангела Морони, която заедно с характерните му кули се беше превърнала в най-разпознаваемия символ на Църквата.
Всъщност цялата постройка беше изпълнена със символи.
Трите кули от източната страна представляваха Първото председателство. Дванайсетте шпила, които се издигаха над кулите, напомняха за дванайсетте апостоли. Кулите от западната страна символизираха водещите епископи и висшият съвет на Църквата. Източната страна беше нарочно изградена с два метра по-високо, за да изразява върховенството на апостолите. Укрепените стени, подобни на крепост, демонстрираха разделението от света и защитата на свещените обреди, практикувани зад тях — обещание, изсечено в камък, че никой не ще разруши тази могъща сграда, както се беше случило преди това с храмовете на Църквата както в щата Мисури, така и в Илинойс.
На върха на всяка от централните кули имаше изображения на очи, които символизираха Божията сила да вижда всички неща. Земните, лунните, слънчевите, облачните и звездните камъни разказваха за небесното царство и обещанието за спасение. Един от първите старейшини го беше казал най-добре: „Всеки камък е проповед“. Роуан беше съгласен с него.
Старият завет учеше, че храмовете са Божии домове. И Църквата вече притежаваше 130 такива в целия свят. Този храм се издигаше сред двор от десет акра в центъра на Солт Лейк Сити. Тук се включваха и овалният параклис точно зад него, старата сграда на Общото събрание в непосредствена близост до храма и двата модерни центъра за посетители наблизо. От другата страна на улицата беше построен огромен конферентен център, който можеше да посрещне повече от 20 000 гости.