![Медея и нейните деца [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/3/4/medeya-i-nejnite-deca-bg-download.jpg)
Медея и нейните деца [bg]
- Автор: Улицкая Людмила Евгеньевна
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9545293519
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Медея и нейните деца [bg]». Краткое содержание книги:
Сандра прекара зимата, без да усети скука. Положи много труд в библиотеката и музея на станцията, оказа се и схватлива, и възприемчива в необходимите рамки. В края на март започнаха да пристигат разни учени, всекидневието й се разнообрази, освен това станцията на планеристите, западнала през годините, започна да се възражда и наблизо в тихия Коктебел, на Клементиевското възвишение, се напълни с широкоплещести спортисти и романтични изобретатели. По тази причина при пристигането на миналогодишния геолог Сандрочка вече беше влюбена в планерист, сменен след два месеца от брат си близнак, толкова еднакъв с първия, че Сандрочка почти не забеляза момента, в който първият бе заместен от втория.
Медея, която не вникваше в личния живот на сестра си, се радваше за нея, че е на хубаво място, където не я тормозят, а дори я глезят, и беше заета изцяло с малките. Димитрий проявяваше прекрасни математически способности и мечтаеше за артилерийска школа, Медея се опитваше деликатно да го пренасочи по-далеч от военното поприще, но той усещаше маневрите й и се затваряше в себе си, отдръпваше се от нея и с целия си вид показваше, без да каже нито дума, че Медея е еснафка и старовремска отживелица. Константин, макар и две години по-голям, изобщо пък не се замисляше за бъдещето си, а все така ходеше за риба с чичо Гриша Порчели и сякаш не го интересуваше нищо друго освен рибарските мрежи, кошове и такъми.
Лекото отчуждение, което се беше появило между Медея и по-малките й братя, дълбоко я нараняваше, още повече че сега и със Сандра се виждаше рядко. Сестра й си идваше във Феодосия два пъти месечно, обикаляше по приятели и набързо разказваше на Медея по време на вечерята за живота си в станцията, най-вече за екскурзии и находки, и оставяше в абсолютно затворени скоби бурния си личен живот. Но Медея се досещаше, че сестричката й не пропуска никоя от радостите на живота, лови своите бисери във всякакви води и събира мед от всякакви цветя. Това я навеждаше на тъжната мисъл, че собственият й живот е неуреден и очевидно никога няма да се уреди.
Нямаше успех сред мъжете, иконописното й лице, малката глава, още тогава забрадена с кърпа, плоската й кльощавина, неприемлива за вкуса на феодосийските мъже, не й печелеха ухажори.
„Явно предопределеният за мен е загинал на фронта“ — реши Медея и бързо се примири с това. Но спешно трябваше да омъжи Сандра…
Тя вече трета година работеше в станцията, по-точно трети сезон, и бъдещият й мъж в Москва, на улица Полянка, вече си стягаше багажа за научна командировка до Карадаг.
Алексей Кирилович Милер беше от доста известен петербургски род, носител на някога полуопасния ореол на „прогресивност“ и стари хуманитарни традиции. Главният измежду предците му беше от немците на Петър Първи, двамата му дядовци, и по майчина линия също, бяха професори. Баща му, многообещаващ талант в природните науки, бе завършил висше образование в Англия, но бе загинал млад по време на северна експедиция, още е нямал трийсет години. Алексей Кирилович, отгледан от богата леля, образована дама, активна участничка в издателските дела на мъжа си, също успя да поучи в Англия, но не защити дисертация заради избухналата германска война и се върна в Русия.
Вроденото късогледство, впрочем съвсем умерено, го бе освободило от военна служба, той защити дисертацията си в Московския университет и остана там асистент, после доцент. Беше ентомолог и изучаваше насекоми със сложно социално поведение. Всъщност беше един от първите специалисти в областта на зоосоциологията. Любими обекти му бяха осите и мравките, тези безсловесни твари умееха да разказват на наблюдателния изследовател за интересни и твърде загадъчни събития, случващи се в многохилядните им градове държави със сложна административна, стопанска и военна структура.
След много години, докато се намираше в Южна Германия с неопределения статут на изселен и с длъжност научен сътрудник в засекретено научно учреждение, събрало интелектуалния потенциал на завоювана Европа и организирано по принципа, провъзгласен от покойния Терентий Иванович Вяземски, той дори написа сбит труд, изпълнен с дълбоко песимистично изящество, в което се опита да очертае общите структури на поведение в лагерите за военнопленници, в които прекара почти цяла година като преводач, преди да го преместят в лабораторията, и в колониите на социалните насекоми.