Отровени [bg]

— Вчера прочетох в „Изкуството сега“ за продажбата на картината ви. Това е голям удар.

— Не, това е голям удар. — Ариа не можеше да сдържи възхищението в гласа си. — Изключително съм поласкана, че сте се сетили за мен.

— Шегувате ли се? — Лицето на Харисън грейна. — Да продадете картина на Джон Карутърс на осемнайсет години? Това е нещо нечувано. — Той почука с химикала си по тетрадката. — Изучавам история на изкуството в Пен и рисувам малко. Това, че голям купувач като Карутърс се е заинтересувал от вас е нещо изключително.

Ариа наведе глава.

— Надявам се, че не я е купил заради това, че се появих в новините и заради останалото.

Харисън махна с ръка.

— Карутърс купува заради таланта, не заради известността. — Той замълча, изучавайки напрегнато лицето й. — Понякога обаче купува картина, ако художникът е красив. Лично ли ви посети?

Ариа се изчерви; думата „красив“ заседна в главата й.

— Не, някакъв негов човек — а той е говорил по телефона. Дори не съм присъствала.

— Интересно. — Сините очи на Харисън проблеснаха. Погледът му срещна нейния и в стомаха й запърхаха пеперуди. Честно казано, той беше сладък. Много сладък.

След това той отново погледна към тетрадката си.

— Така. Искам да знам всичко за вас. Не историята с Алисън, а вашата. Какво харесвате, кои са влиянията ви, къде сте пътувала, какви са плановете ви, имате ли приятел… — Бузите му се изчервиха.

Ариа се изкиска. Беше сигурна, че той флиртува с нея. За части от секундата лицето на Ноъл проблесна в съзнанието й, но след това тя си спомни за изражението му пред галерията. Точно сега имам нужда от малко свободно пространство.

— Нямам приятел — рече тихо тя. — Вече не.

— Аха — кимна Харисън, записвайки нещо в тетрадката. — Много добре.

След това Ариа му разказа за творческия си процес, за артистичното наследство на родителите си и за пътуванията до Исландия — макар че пропусна последното пътуване, когато се замеси с Олаф/Ник. С Харисън се говореше леко. Тя харесваше начина, по който я гледаше, докато тя говори, сякаш бе най-важният човек, с когото бе разговарял някога. Той се смееше на шегите й и винаги задаваше правилните въпроси. Освен това й хареса колко секси и артистично изглеждаше, докато снимаше творбите й със своя SLR фотоапарат, като поглеждаше всеки път в екрана, за да се убеди, че се е получило както трябва.