Отровени [bg]

Емили почувства буца в гърлото си, но когато седна, отпусна ръце в скута си. Джордан седна срещу нея, поставяйки ръцете си на масата. Емили трябваше да положи огромни усилия, за да не я сграбчи и никога повече да не я пуска.

— И така — успя да произнесе тя, щом откри гласа си. — Липсваше ми.

Джордан преглътна с усилие. По бузата й потече сълза.

— И ти ми липсваше.

— Толкова се радвам, че ми писа. — Емили се усмихна на Джордан толкова широко, че бузите я заболяха. — Аз… непрекъснато мисля за теб.

— И аз. — Джордан наведе смутено поглед.

Сърцето на Емили изпърха. Толкова се радвам, че не ме мразиш, искаше й се да каже.

— Ти… добре ли си? — вместо това попита тя и в мига, в който произнесе думите, й се прииска да се плесне през устата. Разбира се, че Джордан не беше добре. Тя беше в затвора.

Джордан сви рамене и сви сладко устни, точно както я помнеше Емили.

— И по-добре съм била. Не е чак толкова зле. — Тя леко се наведе напред. — Ами ти? Нямах представа какво си преживяла, Ем. Звучи ужасно. Сега си добре, нали? Всичко е наред?

Сега беше ред на Емили да погледне надолу.

— Не съвсем.

Джордан се ококори.

— Какво имаш предвид?

Емили потрепна. Нямаше намерение да навлиза в подробности за краткото време, с което разполагаха, но Джордан я гледаше тъжно. Емили нямаше друг избор, освен да й разкаже как Али я беше нападнала в басейна. Изпусна доста подробности — като например как Али настояваше да й каже, че я обича — но по зашеметения вид на Джордан разбра, че момичето е схванало същността.

Когато Емили завърши разказа си, Джордан беше зяпнала от изненада. Тя посочи с пръст синината на шията на Емили.

— Оттам ли си получила това?

Емили кимна нещастно. Родителите й също я бяха разпитвали за синините; тя не знаеше какво да им каже.

— Съобщи ли на полицията? — попита Джордан.

— Да, но те не ни повярваха. Все още смятат, че тя е мъртва. — Емили въздъхна и се загледа в тавана. Лампите светеха толкова силно, че очите я заболяха.

— И какво смяташ да правиш?

В устата на Емили се появи метален привкус. Достатъчно бе да си спомни за нападението и отново я връхлетяха чувства на раздразнение, страх и гняв. На това трябваше да се сложи край.

— Да я намеря — прошепна сериозно тя. — И да я убия.

Джордан пребледня и погледна към надзирателките. Двете жени като че ли не им обръщаха внимание, но внезапно Емили се сепна. Какви ги вършеше? Да говори за убийство в затвора!