Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Отровени [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Отровени [bg]

Электронная книга - «Отровени [bg]». Краткое содержание книги:

Най-сетне в Роузууд, Пенсилвания, е лято — което значи сутрини край басейна, кандидатстудентска подготовка и… край на скандала, който разтърсваше града от години. Или поне така си мислят всички. Минаха седмици откак полицията залови прословутия преследвач и убиец, известен като А. Но Хана, Ариа, Емили и Спенсър си знаят, че истинският А. още дебне наоколо. И доколкото А. си остава в неизвестност, нищо не може да се върне в кръга на нормалното… ако изобщо има нещо нормално в Роузууд. На Хана е предложена ролята на живота й — във филм за нейния живот. Рисунките на Ариа заразяват като вирус, докато нейното изкуство на живописта ескалира до изкуство на войната. Спенсър започва да води собствен блог против малтретирането, но открива, че изявите в личната й страница са не по-малко опасни от изявите в личния й живот. А Емили отива зад решетките за да се свърже отново с единственото момиче, успяло някога да открадне сърцето й. Но тия малки сладки лъжкини ще трябва да си пазят гърба. Би трябвало да са разбрали до сега, че А. никога не прощава и никога не забравя. И този път е решен да ги повали — веднъж завинаги.
1 ... 26 27 28 29 30 31 32 33 34 ... 97
Перейти на страницу:

— Мама обожава аутлетите в Ашлънд — каза тихо Емили. — Според вас какво е търсила там Али?

— Едва ли е пазарувала из аутлетите — сериозно отвърна Хана. После очите й грейнаха. — Смятате ли, че може би се крие там?

— В това има смисъл — отвърна бавно Спенсър. — Никой няма да я търси чак в Ашлънд. Но все пак градът не е чак толкова далеч, че да не може да прескача дотук.

— Освен това дотам ходят междуградските автобуси, в случай, че няма кола — рече Ариа.

— Но къде спи? — попита Емили. — В някоя плевня? — Тя направи физиономия.

Ариа сви рамене.

— Не забравяйте, че двамата с Ник бяха отседнали в онази порутена колиба до офиса на Ханиния татко. Плевнята сигурно би й изглеждала като „Четирите сезона“.

Момичетата се спогледаха. Хана беше сигурна, че всички мислят едно и също.

— ДНК тестовете ще отнемат известно време — рече предпазливо Ариа.

— Но щом Али е посетила веднъж „Търки Хил“, тя може да отиде отново там — додаде Емили.

Хана кимна въодушевено. Спенсър въздъхна.

— Очевидно ще се наложи да попътуваме — каза примирено тя.

Момичетата се хванаха за ръце, защото знаеха какво следва.

10.

Преследване в минимаркета

Момичетата отидоха с едната от колите до Филаделфия, за да оставят суичъра, но Спенсър настоя да пътува до Ашлънд със собствения си автомобил — отчасти защото шофирането на Хана й причиняваше гадене, и отчасти защото се чувстваше комфортно само тогава, когато сама седеше зад волана. Когато отби на паркинга пред минимаркета, вече се беше почти стъмнило и настроението й бе също толкова навъсено и мрачно, като ниско надвисналите облаци.

Пътуването до офиса на ФБР във Филаделфия изобщо не беше обнадеждаващо. Агент Фуджи дори не беше там, а бе оставила инструкции на помощника си да предаде суичъра на един тип с бандитска външност на име Фред, който работеше в отдел „Улики“. Фред дори не ги погледна, когато взе суичъра от тях, прибра го в една найлонова торбичка за доказателства и го хвърли в контейнера.

— Моля ви, по-внимателно! — извика Хана. Фред я беше погледнал с подигравателна усмивка.

Спенсър паркира на едно от местата. Прозорците на минимаркета бяха облепени с рекламни плакати на сладолед и студен чай, цигари „Марлборо“ и двулитрови бутилки „Маунгън Дю“. Виждаше се и един плакат, на който с големи червени букви беше написано: „Сплотен Роузууд: събиране на средства за непривилегированите и проблемни младежи“. Пишеше, че сбирката ще се проведе в Роузуудския „Кънтри клуб“ и че билетите за вход струват по 100 долара. Спенсър се съмняваше, че хората в този район ще си похарчат парите за това.

Телефонът й изпиука. Страницата й бе получила две нови съобщения. Едното беше от ДоминикФили.

„Просто не можеш да търпиш да не си в центъра на вниманието, нали? Затова си направила тази страница. Не защото ти пука“.

Думите му я жегнаха. Очевидно Доминик не беше прочел статията в блога, озаглавена „Моята история“. Спенсър беше разказала за Али колкото се може по-ясно и трезво, наблягайки на емоционалните аспекти на това какво е да се чувстваш преследван денонощно от толкова яростен и непоколебим човек, който дори бе изгорил няколко постройки в опитите си да убие Спенсър. Или може би Доминик я беше прочел, но въпреки това смяташе Спенсър за измамница?

Другото съобщение беше от Грег Меснър, същото момче, което й беше писало преди няколко дни. Как може да си толкова смела? — беше написал той. — Бих убил за една десета от куража ти.

Тя се усмихна. Грег сякаш беше прочел ужасния имейл на Доминик и беше открил идеалните думи, които да я накарат да се почувства по-добре. Благодаря ти — написа в отговор тя. — Понякога се съмнявам в себе си. Хубаво е да знам, че някой ме подкрепя.

Тя прибра телефона си и тогава забеляза приуса на Хана в другия край на паркинга. В колата седяха приятелките й и гледаха минимаркета.

Спенсър мина покрай бензиновите колонки и почука на прозореца на Хана. Тя отключи вратите и приятелката й се настани на задната седалка.

1 ... 26 27 28 29 30 31 32 33 34 ... 97
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)