Отровени [bg]

— Спенсър Хейстингс? — разнесе се женски глас. Спенсър потвърди. — Казвам се Саманта Егърс. Председател съм на Националния съвет за борба с хулиганските прояви в Ню Йорк. Това е нова инициатива, която Конгресът създаде миналата година.

— Да — отвърна Спенсър и се изпъна. — Знам за вас. — Когато създаваше страницата си, тя бе проучила всички подобни програми. — Вършите страхотна работа.

— Не, вие вършите страхотна работа — рече Саманта с весел глас. — Аз съм голям почитател на страницата ви. Вие давате гласност на децата. — Жената продължи да говори: — Вижте, обаждам се, защото снимаме филм по темата, който догодина ще бъде използван във всички гимназии. Търся хора, които са станали жертва на подобни прояви и името ви непрекъснато се появява.

— Наистина ли? — Спенсър притисна длан към гърдите си. — Та страницата ми функционира едва от една седмица. Наистина съм поласкана.

— Това означава ли, че сте съгласна да участвате във филма? — попита Саманта. — Ще снимаме в Ню Йорк във вторник вечерта. Не се намирате далеч, нали? Можете да пристигнете с високоскоростния влак. Ние поемаме всички разходи.

Спенсър отметна косата от челото си.

— Звучи чудесно. — Тя си представи лицето си във всяка класна стая из страната, включително „Роузууд Дей“. А и това бе поредният начин да впечатли Принстън.

— Идеално! — извика Саманта. После даде на Спенсър необходимите данни и инструкции. След като разговорът приключи, момичето притисна телефона между дланите си; настроението й отново се беше оправило. Името ви непрекъснато се появява. Тя си представи как всички говорят за нея. Хвалят я. С нетърпение очакваше да сподели с някого за това — но с кого? Приятелките й щяха да се зарадват, разбира се, и в мислите й изскочи името на Грег, но това беше истинска лудост. Тя дори не го познаваше.

Вратата на минимаркета се отвори и Спенсър погледна. Някакъв мъж с работни панталони и карирана риза отиде до колата си, която беше паркирана пред третата бензинова колонка. Внезапно момичето впери поглед в касата. В ума й изникнаха думите на касиерката: Много хора минават оттук. Едно русо момиче, което си купува вода, по нищо не се различава от следващото.

Бяха й казали, че търсят момиче. Бяха казали, че Али е блондинка. Но не бяха казали какво си е купила — самите те не бяха сигурни какво. Защо Марси беше споменала точно вода? Знаеше ли нещо?

Тя угаси двигателя и отново излезе от колата. Беше стигнала някъде до средата на пътя, когато зад нея се разнесе силно прашене. Спенсър се обърна и погледна. Лампите над бензиновите колонки угаснаха. Зад една от тях премина сянка. Тихи стъпки отекнаха иззад сградата. И тогава тя забеляза паркираната кола, която не беше видяла досега. Беше черна „Акура“. Изглеждаше съвсем не на място в квартала, който се отличаваше с пикапи и практични субарута.