Неудържимата армия [bg]

— Да, дето ги продава.

— Иначе казано, изпепелил си един от стълбовете на родната икономика. Ни повече, ни по-малко. Схващаш ли?

— Да.

— Какво схващаш?

— Че е стълб на родната икономика — каза Мо с ридание в гласа.

— С други думи, подпалил си цялата страна чисто и просто. В този момент компанията Клермон-Брасьор е дезориентирана и европейските борси са разтревожени. Това ясно ли ти е? Не, не ми разправяй истории за тайнствени срещи, за паркове и непознати маратонки. Това, което искам да знам, е дали си го убил случайно, или си се целил точно в Клермон-Брасьор. Убийство по непредпазливост или предумишлено убийство. Има огромна разлика.

— Моля ви, господин комисар.

— Не си мърдай ръцете. В него ли се целеше? Може би си искал да запишеш името си в историята. Ако е така, направил си го. Сложи си ръкавиците и си обуй маратонките. Сложи само една, това ще ми е достатъчно.

— Не са мои.

— Сложи една — повиши тон Адамсберг.

Ноел, който гледаше иззад стъклото, недоволно сви рамене.

— Всеки миг ще разплаче момчето. А после аз съм бил грубиянинът в Бригадата.

— Стига, Ноел — каза Меркаде. — Имаме заповеди. Огънят на Момо се е разпространил до министерството, нужни са признания.

— И откога комисарят се подчинява на заповеди така безпрекословно?

— Откакто са го нарочили. Не ти ли изглежда нормално, че иска да спаси кожата?

— Разбира се, че ми изглежда нормално. Но не и от негова страна — каза Ноел и се отдалечи. — Дори ме разочарова.

Адамсберг излезе от стаята, подаде маратонките на Есталер и срещна двусмислените погледи на подчинените си и особено на майор Данглар.

— Продължете, Меркаде, трябва да се свържа с Нормандия. Сега, когато е изгубил доверие в мен, Момо бързо ще рухне. Внесете вътре вентилатор, по-малко ще му се потят ръцете. И щом експертът направи повторните си анализи, изпратете ми ги.

— Смятах, че не вярвате в обвинението — обяви Данглар с малко превзет тон.

— Обаче видях очите му. Направил го е, Данглар. Жалко, но го е направил. Не знаем само дали неволно или нарочно.

Ако имаше нещо, което Данглар най-много от всичко не одобряваше у Адамсберг, то бе начинът му да приема усещанията си за проверени факти. Адамсберг възразяваше, че усещанията са факти, материални елементи, които имат не по-малка стойност от лабораторните анализи. Че мозъкът е най-гигантската лаборатория, напълно способна да подреди и анализира получените данни, като например за погледа, и да извлече от тях почти сигурни резултати. Данглар не понасяше тази измислена логика.

— Не става дума да видим или да не видим, господин комисар, а да узнаем.