Пръстенът на Борджиите [bg]

Пред ресторанта имаше две полицейски коли и линейка, а тротоарът беше заграден. Двамата полицаи, които опъваха лентата, бяха напълно подгизнали. Пендрагън и Търнър хукнаха, след като слязоха от колата, но когато изминаха десетте метра до заведението, сивият костюм на Пендрагън беше с няколко оттенъка по-тъмен, а скъпото яке на Търнър стана матово като стара гюдерия.

— Не е за вярване! — възкликна той, когато го свали, дощя му се да го беше оставил в колата. Пендрагън избърса лицето си и видя как двамата фелдшери от линейката минаха покрай тях и се гмурнаха в пороя. Не можеха да направят нищо за мъртвия.

Пендрагън виждаше десетина души в ресторанта. Една жена плачеше, но риданието й потъваше в плющенето на дъжда. Той бутна Търнър да минат покрай рецепцията и да влязат в главната зала. Плътните черни облаци отвън хвърляха печална светлина в помещението.

Мястото беше почти недокоснато. Тим Мидълтън лежеше по гръб. Кръв и бълвоч покриваха лицето му и предницата на ризата. В косата му имаше късчета полусмляно чесново хлебче. Д-р Джоунс беше пристигнал само минути преди тях и провеждаше предварителен оглед на трупа. Около починалия вече беше очертана тебеширена линия, а един полицай заснемаше сцената. Колегите на Мидълтън и двама-трима от останалите гости на заведението стояха на групичка в другата страна на помещението. Инспектор Грант и сержант Маклиби бяха пристигнали няколко минути по-рано и разговаряха със собственика. Пендрагън се обърна, когато един висок набит мъж дойде откъм тоалетните.

— Вие ли командвате тук? — попита той дрезгаво. Изглеждаше в средата на петдесетте, с измъчено лице, високо чело и рядка, пригладена с гел коса. Носеше свободни кремави панталони, синьо поло и сако от туид.

— Макс Рейнър — представи се той.

— Главен инспектор Пендрагън. Моите съболезнования.

Рейнър въздъхна.

— Често казано, не мога да повярвам.

Изглеждаше самоуверен човек, но очевидно беше потресен от случилото се.

— Ще ми разкажете ли?

Рейнър описа сцената, дори преразказа речта на Мидълтън и шокиращия й финал.

— Аз стигнах пръв до него, след като… след като рухна. Беше ужасно. Но дори тогава не очаквах да… умре.