Абсолютен контрол [bg]

Беше един часът и няколко минути по обед, а Бенет беше пиян. Беше изчакал Мери Грант да потегли от паркинга, върна се в ресторанта, поръча си бърбън „Джак Даниелс“ с лед и го обърна наведнъж. После повтори. Алкохолът не успяваше да замъгли съзнанието му. Той си задаваше същите въпроси като Мери Грант, макар и по не толкова рязък начин. Разполагаше с информация, която тя нямаше, и имаше отговори на въпросите й. На някои... не на всички, но на достатъчно да притеснят дисциплинираната му и спазващата чинопочитание натура.

Бенет вдигна поглед към небето. Беше побеляло от жега, ослепителното петно на слънцето се мержелееше пред очите му. Отново си повтори въпросите, които знаеше, че господарят му ще зададе, и изрецитира отговорите. Бенет се смяташе за тънък познавач на характери и можеше да различи боец, когато го види. Както и костелив орех. Мери Грант беше човек, който би направил нещо само защото си й казал, че няма да успее, и не би се отказала, дори и да си навреди. Това не беше отговорът, който искаше да даде, но беше истината.

В слушалката прозвуча третият сигнал.

Бенет си напомни, че той също е боец. Костелив орех. Беше се измъквал от ситуации, в които братята му по оръжие се проваляха. Но въпреки това имаше правила, които трябваше да бъдат спазвани. Той вярваше в йерархията на командването и че трябва да се подчиняваш на по-висшестоящите. Целият му живот беше изграден на това да прави каквото му казват. И беше успешен живот. Щастлив. Нямаше причина да го променя точно сега.

- Да, Дон - вдигна господарят му.