Възкресителят [bg]

Артър остави писмото с насълзени очи.

— Добре ли си? — попита го тя.

— Да, добре съм. Не зная дали си научила от новините, но професор Холмс загина миналия месец.

— Боже мой — промълви тя. — Каква трагедия. Какво е станало?

— Нахлуване в дома му. Ужасна работа, наистина ужасна. Както и да е, опитвам се да възстановя проучванията му. Чувствам се длъжен към паметта му да завърша последния му труд.

— Да, разбира се. Беше такъв мил човек.

— Значи си отговорила на писмото му, предполагам.

— Да. Веднага му звъннах.

— Разполагаш ли с някакви документи?

— Да. В един сандък на тавана. Да ти разкажа ли за тях?

Като момиче Елизабет била запленена от стария сандък. Ако таванът не бил толкова страшен с всички онези оси, миши изпражнения, прах и призрачни сенки, щяла да си играе повече със съдържанието му. В него имало сребърни свещници и подноси, проядени от молци дрехи, една-две стари библии и малък пакет документи, завързани с лента. Баща й винаги казвал, че сандъкът се предава от поколение на поколение, от Малори на Малори, и съдържа останки от славното минало на рода. Не го била преглеждала от много години. Вече и не можела да се качва по стръмната стълба на тавана. Единственият път, когато развързала лентата, за да прегледа документите, бил преди половин век, след като баща й починал и тя се запознавала с наследството си. Било й трудно да разчете повечето документи, тъй като били написани на средновековен английски със ситен почерк с много заврънкулки. Подозирала, че баща й също не е бил в състояние да ги прочете. Но доколкото можела да прецени, те били сбор от нотариални актове, правни документи и писма. Едно писмо й направило особено впечатление, защото носело ясния подпис Thomas Maleoré, рицар — името било изписано по същия начин, по който се срещало и в книгата му Le Morte D’Arthur. И запомнила две думи, които успяла да различи в основния текст на писмото и които прошепна развълнувано на Артър — Екскалибур и Граал.