Възкресителят [bg]

Граалът щеше да погълне цялото му внимание.

Направи две отметки в бележника си: 12 март и Монсерат.

Трябваше да разбере къде е бил Холмс на 12 март. Вече беше говорил с чешитите, за да провери дали Ендрю не е споделял нещо за пътуването си — посещение на библиотека, музей или архив — но остана с празни ръце. Хрумна му, че може да е споменал нещо на някой от факултета си или на колега от колежа. Трябваше да състави списък с имена. Да не пропусне и приятелите на Ан. Кой знае, нищо чудно тя дори да е била с него през онзи ден и да е разказала на някого.

Да не забравя и Монсерат. Манастирът бе с по-нисък приоритет, но нищо не му пречеше да пише на абата, за да му съобщи за ненавременната смърт на Холмс и да помоли за разрешение да проучи отново писмото от дванайсети век в архива им.

Грабна телефона. Секретарката на Холмс се съгласи да му прати номерата на негови познати от Оксфорд. Директорът на лабораторията по микробиология на Ан в медицинското училище го свърза с най-добрата й приятелка в работата и след сърцераздирателен разговор, който не хвърли никаква светлина върху 12 март, Артър получи от нея списък с други приятели на Ан.

След около два часа разговори, които не доведоха доникъде, Артър напусна градината, изми чашата си и се качи горе да се преоблече в спортния си екип, за да потича и да си проясни главата.

На улицата имаше малко коли и пролетният въздух беше чист. Бърз поглед го убеди, че папараците са престанали да го дебнат.

Артър се затича, като периодично се озърташе през рамо за фотограф или някой с по-лоши намерения. По пътя майки с колички поглеждаха голите му крака и му пускаха закачливи усмивки. Двайсет минути по-късно бе изминал добро разстояние по Лондон Роуд на път към околовръстното на градчето и равномерното натоварване го беше вкарало в медитативно състояние.

Дишаше ритмично и плавно редуваше пета с пръсти, като се опитваше да не обръща внимание на дискомфорта в ребрата. Мислите му се понесоха към Холмс. Още не можеше да повярва, че ексцентричния любимец на толкова хора го нямаше.

Отново болезнено преживя онази нощ. Пристигането в дома на Холмс, даването на подаръка на Ан, обяснението, че ще трябва да изчака след вечеря, за да научи за откритието на Холмс, пътуването до ресторанта, внезапното връщане обратно в къщата, неканеният посетител, ужасът. Събитията се редуваха отново и отново с всеки следващ километър, който пробягваше. И на третото проиграване, докато тичаше по Мърдок Роуд в края на обиколката си, мислите му се препънаха в пътуването с колата и подигравателния коментар на Ан за джипиеса на Холмс.

Джипиесът!

Холмс не можеше да се ориентира в собствения си квартал без сателитна навигация. Ако е пътувал някъде на 12 март, адресът би трябвало да е в устройството.