Възкресителят [bg]

През целия си останал живот щеше да размишлява върху случилото се, щеше да се опитва да намери смисъл. Изправи се, гневен и объркан. Единствената му мисъл бе, че гробницата трябва да бъде опразнена. Телата на Джеръми Харп и Симон я оскверняваха.

Хвана Симон за глезените и го извлачи от едикулата, след което се върна и направи същото с Харп. Остави ги да лежат по гръб в ротондата. Върна се още два пъти, за да махне апаратите на Нети и нелепата оловна кутия. Сложи в нея пистолетите на Симон и Харп, след като избърса отпечатъците си.

Беше застрелял двама души.

Каквото и да го очакваше оттук нататък, не искаше да свърши като Томас Малори и да изгние в затворническа килия.

Оставаше му да направи само още едно нещо.

Димът в едикулата се разнасяше. Граалът лежеше там, където го бе оставил — върху камъка пред входа на гробницата, все така бял като гълъб. Отново цареше мирна, свята атмосфера. Но Артър не можеше да остане тук. Трябваше да се махне от църквата, като скрие колкото се може по-добре лицето си от камерите в района. Помисли си за Барселона и пресконференцията. Това трябваше да почака. Не искаше да отива там сега, не и без Клер. Трябваше да се върне в Англия, да занесе Граала в „Беър“, да го постави до бастуна на Холмс, да разкаже историята на чешитите и да се напие здравата.

Огледа се за последен път и посегна към Граала, но внезапно му се наложи да дръпне ръката си и да заслони очи.

Бяла светлина избухна от портала към погребалната камера.