![Възкресителят [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/0/2/vzkresitelyat-bg-download.jpg)
Възкресителят [bg]
- Автор: Купер Гленн
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-486-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Възкресителят [bg]». Краткое содержание книги:
Експлозивна смес от древни тайнства и модерен екшън. Купър отново е в най-добрата си форма. Ню Йорк Таймс Купър се завръща към древните мистерии по един изумителен начин. Това не е просто поредната книга за търсенето на Светия Граал — тук подходът към историята е напълно уникален. www.iltempolastoria.it
Подписът на Томас Малори върху документ беше нещо рядко, но не и необичайно. Но доколкото знаеше Артър, не бяха запазени никакви писма, написани от собствената му ръка. Като прибавиш към това споменаването на Граала! Искаше му се Ендрю Холмс да беше до него в този момент.
— Аз нямам наследници, Артър. Смятам да даря къщата и цялото си имущество на църквата „Сейнт Едит“. Викарият е от Уганда, представи си само, но е толкова мил човек, и двамата със съпругата му бяха много добри с мен. Бих искала обаче да ти дам сандъка. Трябва само да го свалиш от тавана и е твой, можеш да го вземеш още днес.
Артър изгаряше от нетърпение да си прибере наследството, но уважи правилата й. Първо трябваше да си допият чая. После тя трябваше да върне подноса в кухнята и да сложи още дърва в камината. Елизабет енергично отказа помощта му. Артър я гледаше с възхищение как изпълнява бавно и целенасочено задачите си и се надяваше и той да бъде толкова жизнен, когато стане на нейните години.
Когато приключи, Елизабет го поведе нагоре по стълбите и по мразовит коридор покрай три стаи, всички обзаведени и с оправени легла. В края на коридора от тавана висеше въже с дръжка от полирано дърво. Елизабет му каза да го дръпне и Артър разбра защо задачата й е била трудна. Капакът се отвори след доста здраво дърпане и разкри сгъваема стълба, която той хвана и спусна надолу.
— Горе има светлина — каза му тя и Артър се закатери към тъмния леден таван. — Ще видиш сандъка в средата отляво, до стената.
Таванът беше точно такъв, какъвто го беше описала — всичко бе покрито с дебел слой прах и навсякъде се търкаляха безброй изсушени трупове на оси и мухи, примесени с изпражнения на гризачи. Покривът бе стръмен и Артър можеше да стои изправен само в центъра. Когато видя сандъка, прашен и забутан в ъгъла сред други мебели, той спря и продължи на четири крака, докато не стигна до него.
Въпреки дебелия слой прах си личеше, че е стар, нещо друго обаче най-напред привлече вниманието му. В прахта личаха следи, които водеха до сандъка, както и отпечатъци от пръсти по капака и отстрани. Изглеждаха пресни, тъй като отгоре им се беше събрала съвсем малко прах. Следите бяха големи и определено не можеха да принадлежат на Елизабет. Бяха на Холмс, сякаш негови призраци. Бе толкова тъжно.
Самият сандък беше от орех, дълъг около метър и двайсет, грубо скован, с железни ленти и панти — здраво и практично средновековно ковчеже. Артър го издърпа от стената и го повдигна. Можеше да се справи. Единствената трудност, докато го сваляше по стълбата, беше облакът прах, който задръсти гърлото му и го накара да се закашля.
— Съжалявам за бъркотията — извини се той, когато се озова обратно в коридора. — Тук ли ще го почистим?
— Не, свали го долу, аз ще постеля кърпи, върху които да го сложиш.
Елизабет настоя да извади старата си прахосмукачка и да махне голямата мръсотия, като отново забрани на Артър да й помага по какъвто и да било начин, но след като приключи, му позволи да доизбърше сандъка със салфетки. Артър хвърли мръсните салфетки в огъня, а тя седна на мястото си да гледа как той ще вдигне капака.
Най-отгоре бяха дрехите. Артър ги извади внимателно и ги положи на пода. Имаше чифт стари кожени ботуши, сплескани като палачинки, невъзможно сухи и напукани. Под тях лежеше някакво неразпознаваемо кожено облекло, може би гамаши. Проядена кадифена горна дреха, вероятно двоен жакет. Сгънат лен, пожълтял като зъбите на заклет пушач. След това дойде ред на библиите — две, дебели, с доста хубави подвързии. Бърз поглед на кориците показа, че са от 16-и и 17-и в. Под тях бяха сребърните предмети. Свещниците бяха доста големи, с примитивна изработка и без много украса. Подносите обаче бяха съвсем различни и от изящната им гравировка сърцето на Артър се разтуптя. Пред него бе гербът на Малори — шеврон на фона на хермелинови опашки.
— Приближаваме нашия човек — каза Артър и потупа единия поднос.
— Виждаш ли документите? — попита Елизабет от стола си.
Пакетът беше почти на дъното на сандъка — колекция от кремави листа пергамент, вързани с избеляла и трошлива на вид лента с цвета на яйце на червеношийка. Артър внимателно го извади.