Възкресителят [bg]

— Не е задължително да е напечена за твоя отдел. Проблемът засяга цялата компания. Така или иначе, взе се решение твоят отдел да се слее с отдела на Стю Гелфанд. И Стю ще го поеме.

Артър усети как вратът му пламна от надигналия се гняв.

— Групата на Стю е с два пъти по-малки приходи и с два пъти по-малко хора! Освен това аз съм от по-отдавна на тази работа. Това е абсурд, Мартин!

— Разбирам те, Артър. Уверявам те, че възразих, но решението бе взето на по-горни нива.

— Кой друг ще бъде освободен?

Аш се извърна и погледна през прозореца.

— Засега само ти.

— Знаеш за какво става дума, Мартин — кипна Артър. — Разбирам, че може и да не искаш да го признаеш, но това е откровено отмъщение заради избухналия скандал около доктор Харп и съкровището. Никога не съм имал намерение да го злепоставям и правя всичко възможно да избегна вниманието на медиите. Взех решение според съвестта си. Той направи онова, което сметна, че е най-добро за него самия, и аз не го съдя. Но подобна разправа е неправилна, Мартин. Неправилна.

Аш мълчеше и затова Сюзан взе думата. Чувстваше се неудобно и явно полагаше усилия да говори делово.

— Всеки път, когато една компания реши да оптимизира работата си, има жертви, но мога да те уверя, че това решение няма нищо общо с каквото и да било друго, освен с финансови и стратегически цели.

— Сюзан е права, Артър — добави Аш. — Нямам никакви сведения решението да идва от доктор Харп. Той винаги е бил твой поддръжник. Знаеш ли изобщо как стана така, че постъпи на работа тук?

— Прочел си нещо, което съм писал в университета.

— Доктор Харп всъщност го прочете и ми го предаде. Каза, че си личи талантът, и беше прав.

Артър се наведе напред.

— Нямах представа, но нещата си остават същите. Това е грубо отмъщение, защото съм го злепоставил.

Сюзан започна да плещи възмутено и Артър я прекъсна.

— За бога, стига с този наставнически тон. Виж, Мартин, винаги съм те уважавал. Съжалявам, че си изгубил кураж. Това е ясен случай на несправедливо отстраняване и смятам да отнеса въпроса в съда.

Сюзан постави пред него плик и се усмихна фалшиво.

— Сигурна съм, че си разочарован и несъмнено ядосан, Артър. Това е напълно разбираемо. Компанията желае да се раздели приятелски с теб и да избегне евентуални съдебни спорове, които само биха попречили и на двете страни да работят пълноценно и да продължат напред.

— Изплюй камъчето, Сюзан — озъби се Артър. — И ми спести заучените си речи. Какво ми предлагате?

Незабавно го запознаха с условията. Тлъста сума, равняваща се на осемнайсет месечни заплати, и бонус със съответните вноски за пенсионно осигуряване, както и възможност да ползва служебната си кола през следващите шест месеца. Плюс отлични препоръки. В замяна той се съгласяваше да не предприема съдебни стъпки срещу „Харп“, нито да злепоставя публично компанията.