Възкресителят [bg]

Артър обясни на Елизабет кой е въпросният Уейнфлет и продължи да чете писмото колкото се може по-бързо. И ето че го откри — сведение за пътуване до Уинчестър и гостуване при епископа. Но след няколко допълнителни любезности писмото продължаваше доста по-мрачно. Споменаваше се за някаква голяма опасност. Свитък, който му бил донесен в Нормандия на място, което той наричаше Maleoré Sur Seine, което според Артър би могло да бъде днешното градче Ла Мелерей сюр Сен. Зли мъже — наричаше ги кем — го преследвали. Рисковано пътуване до пещера. Меч. Екскалибур!

Това беше писмото, което Холмс се е канил да му покаже и което бе изгоряло в пожара.

Явно изражението му се бе променило, защото Елизабет неочаквано постави ръка на рамото му и го попита дали не му е прилошало.

— Не мога да повярвам — промълви той с погледа на човек, получил внезапен световъртеж. — Нека ти го прочета и ще се опитам в движение да го предам на по-модерен език. Ето какво пише Малори: „Сърцето ми се зарадва да ви видя, скъпи епископе, и да споделя поразителната истина, че кръвта ми произлиза от кръвта на крал Артур. Той също бил горд Малеоре от нормански произход. Той също имал благородното тринайсето ребро. В чест на великия крал се кълна, че ще опиша благородните му дела и славна смърт в книга, която ще нарека «Смъртта на Артур». Освен това, скъпи ми епископе, знаете, че открих великия меч на Артур и чрез него съм близо до небесната награда, най-святото от всички неща, известни на човека, а именно Сангреала на нашия Христос. Сега с ваша помощ разбирам по-добре значението на меча и ще тръгна с цялата си жар да търся Граала, като се моля да не бъда отклонен от пътя си. За да попреча на всички врагове да научат тайната, последвах съвета ви и скрих отново меча. Защото без Екскалибур Граалът не може да бъде открит. Ако падна по време на моето дирене, ще оставя следа за моите потомци. Нека този мъж бъде добродетелен и достоен за наградата. Молете се, скъпи епископе, диренето ми да успее, и се молете да донеса на Римската църква Светия Граал“.

Елизабет забеляза, че Артър разтърква все още чувствителния си ляв хълбок.

— Сигурен ли си, че си добре? — попита тя.

— Просто имам едно ребро в повече — отвърна той. — Всички мъже от рода имат.

Елизабет се усмихна.

— Баща ми също имаше.

Артър се изправи и разсеяно започна да прибира вещите в сандъка, сякаш беше изпаднал в транс.

— Също и крал Артур — рече той. — Представи си само, Елизабет. Ние сме потомци на Артур, някогашния и бъдещия крал!