Ханибал - врагът на Рим

В печалните кафяви очи на Бодесмун проблесна интерес.

— Кажи ми.

— Първата е омразата ми към Рим и всичко, което символизира той — каза Малх. — Години наред ми се струваше, че възможността за отмъщение никога няма да настъпи. Но най-сетне Картаген има шанс да си уреди сметките!

— Минаха повече от две десетилетия от края на войната в Сицилия — възрази Бодесмун. — Повече от едно поколение.

— Така е. — Малх си спомняше колко бяха отслабнали пламъците на омразата му преди появата на Ханибал на сцената. Сега те бяха раздухани до бяло от мъката му по Ханон. — И това е още една причина да не забравяме.

— Това няма как да ми помогне. Насилието не е пътят на Ешмун — каза Бодесмун. — А какъв е другият ти начин да се справяш?

— Обикалям улиците около търговското пристанище, слушам разговори и изучавам лицата — отвърна Малх. Видя неразбиращото изражение на жреца и обясни: — Търся следа, и най-малкото късче информация, което би ми помогнало да разбера какво се е случило с Ханон и Суни.

Бодесмун изглеждаше озадачен.

— Но ние знаем какво е станало. Старецът ни разказа.

— Да — промърмори Малх, притеснен, че му се е наложило да разкрие най-съкровената си тайна. Беше похарчил цяло състояние за жертвоприношения на Мелкарт, Царя на града, като единствената му молба беше богът по някакъв начин да се е погрижил лодката на момчетата да не е потънала. Разбира се, не беше получил отговор, но това не можеше да го накара да се откаже. — Но е възможно да са оцелели. И някой да ги е намерил.

— Опасно е да продължаваш да вярваш в това — каза Бодесмун. — Внимавай.

Малх кимна и попита:

— А ти как се справяш?

Бодесмун погледна към небесата.

— Моля се на моя бог. Призовавам го да бди над тях в рая.

Това беше прекалено много за Малх. Прекалено крайно.

— Трябва да вървя — каза той и си тръгна, като остави безутешния Бодесмун сам на улицата.

Скоро стигна агората. Изруга, когато видя многобройните сенатори и политици. Беше забравил, че тази сутрин има важен дебат. Помисли дали да не промени плановете си и да присъства на събранието, но се отказа. Мнозинството в Сената вече твърдо подкрепяше Ханибал и беше малко вероятно това да се промени в обозримото бъдеще. Освен че бе възвърнал гордостта на Картаген, като беше покорил иберийските племена и бе заплашил римския съюзник Сагунт, Ханибал беше помогнал за възстановяването на богатството на града. Въпреки че дългосрочните му планове не бяха известни на всички, едва ли бяха много старейшините, които не подозираха истината.

Малх видя Хост и устните му се свиха. Той например знаеше, че предстои война с Рим, и открай време говореше против нея. Глупак. С възстановяването на просперитета и гордостта на Картаген сблъсъкът с Рим беше неизбежен. Заграбването на Сардиния беше основната причина и само един пример за злините, причинени на народа им от Републиката. През последните години Рим беше продължил да се държи с тях по най-неуважителен начин. С постоянните си пратеници в Иберия, където нямаше никаква власт, Рим беше сключил съюз с гръцкия град Сагунт, който се намираше на стотици мили от Италия. След това бе проявил наглостта да наложи едностранно договор с Картаген, като го принуди да не разширява териториите си на север към Галия.