Учението на дон Хуан (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мира Антонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Учението на дон Хуан (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)». Краткое содержание книги:
Мескалито отново обърна очи към мен. Те бяха толкова близо до мене, че ги „чух“ да бръмчат тихо с този особен звук, който бях чувал толкова много пъти тази нощ. Те постепенно придобиваха едно спокойствие, докато заприличаха на тихо езерце, леко развълнувано от златни и черни проблясъци.
Той отново отвърна очи и подскочи като топка за крикет на около петдесет ярда. Подскочи отново и отново, докато изчезна.
Следващото нещо, което помня, е, че започнах да вървя. Съвсем рационално се опитвах да разпознавам ориентирите, като например планините в далечината, за да се ориентирам. През цялото си преживяване имах съзнанието за четирите посоки на света и смятах, че север трябва да ми бъде отляво. Повървях малко в тази посока преди да осъзная, че е ден и че вече не използвам своето „нощно зрение“. Спомних си, че имам часовник и го погледнах. Беше 8 часа.
Когато стигнах до терасата, където бяхме миналата нощ, беше около 10 часа. Дон Хуан лежеше на земята, където беше спал.
— Къде беше? — попита той.
Седнах да си поема дъх. След дълга пауза той отново попита:
— Видя ли го?
Започнах да му разказвам последователно своите преживявания от самото начало, но той ме прекъсна, казвайки, че единственото, което има значение, е дали съм го видял или не. Попита ме колко близо беше Мескалито до мен. Казах му, че едва не го докосвах. Тази част от разказа ми го заинтригува. Той внимателно слушаше всеки детайл без коментар, прекъсвайки ме само за да задава въпроси за формата на съществото, което бях видял, за неговото разположение и други подробности за него. Беше почти обед, когато дон Хуан даде да се разбере, че е чул достатъчно от моята история. Той стана и завърза брезентовата торба на гърдите ми. Каза ми да вървя зад него и че той ще бере връхчета Мескалито, а аз трябва да ги поемам в ръце и нежно да ги слагам в торбата.
Пихме малко вода и тръгнахме. Когато стигнахме до края на долината, той изглежда се поколеба за миг, преди да реши коя посока да поеме. След като направи избора си, тръгнахме по права линия.
Всеки път, когато стигахме до пейот, той клякаше пред него и много нежно отрязваше върха му със своя къс назъбен нож. Правеше рязка на нивото на земята и поръсваше „раната“, както я наричаше, със чист серен барут, който носеше в кожена кесия. Хващаше свежата пъпка с лявата си ръка и поръсваше барута с дясната. След това се изправяше и ми подаваше пъпката, която аз поемах с две ръце, както ми беше показал, и я слагах в торбата.
— Стой изправен и не позволявай торбата да докосне земята или храстите, или каквото и да е друго — повтори той няколко пъти, като че се страхуваше да не забравя.
Събрахме шейсет и пет пъпки. Когато торбата беше съвсем пълна, той я сложи на гърба ми и завърза нова на гърдите ми. За времето, в което прекосихме платото, имахме две пълни торби, съдържащи сто и десет пейотени пъпки. Те бяха толкова тежки и обемисти, че едва смогвах да вървя.
Дон Хуан ми прошепна, че торбите са тежки, защото Мескалито иска да се върне при земята. Каза, че тъгата от напускането на местоживеенето е това, което прави Мескалито тежък; моята истинска работа е да не позволявам торбата да докосне земята, защото ако го направя, Мескалито никога няма да ми позволи отново да го взема.
В един определен момент натискът на каишите върху раменете ми стана непоносим. Нещо упражняваше огромна сила, за да ме повали. Много се разтревожих. Забелязах, че съм започнал да вървя по-бързо, почти тичешком; едва ли не припках след дон Хуан.
Изведнъж тежестта на гърба и гърдите ми отслабна. Товарът стана някакси рехав и лек и не толкова твърд. Затичах свободно, за да настигна дон Хуан, който беше пред мен. Казах му, че повече не усещам тежестта. Той ми обясни, че вече сме напуснали обиталището на Мескалито.
Вторник, 3 юли 1962
— Мисля, че Мескалито почти те прие — каза дон Хуан.
— Защо казваш, че почти ме е приел, дон Хуан?
— Той не те уби, дори не ти навреди. Той здравата те изплаши, но не е за лошо. Ако изобщо не беше те приел, щеше да ти се яви като чудовищен и пълен с ярост. Някои хора са научили какво значи ужас, когаго са го срещнали и не са били приети от него.