Учението на дон Хуан (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мира Антонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Учението на дон Хуан (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)». Краткое содержание книги:
— Не мога да ти кажа това. При всеки човек е различно.
Понеделник, 28 януари 1963
Дон Хуан каза:
— Ако завършиш успешно втората стъпка, аз мога да ти покажа само още една стъпка. В процеса на обучение за дяволската трева аз разбрах, че тя не е за мен и по-нататък не следвах нейния път.
— Кое те накара да вземеш решение против нея, дон Хуан?
— Дяволската трева едва не ме убиваше всеки път, когато опитвах да я ползвам. Веднъж беше толкова лошо, щото помислих, че съм свършен. И все пак аз можех да избегна цялата тази болка.
— Как? Има ли специален начин да се избегне болката?
— Да, има начин.
— Това формула ли е, процедура ли или нещо друго?
— Това е начин да се нахвърляш върху нещата. Например, когато учех за дяволската трева, бях твърде нетърпелив. Нахвърлях се върху нещата, както децата се нахвърлят върху бонбони. Дяволската трева е само един от милиони други пътища. Всяко нещо е един от милионите пътища (in camino entre cantidades de caminos). Следователно ти трябва винаги да помниш, че пътят е само и единствено път. Ако чувстваш, че не трябва да го следваш, не оставай на него при никакви условия. За да имаш такава яснота, ти трябва да водиш дисциплиниран живот. Само тогава ще знаеш, че всеки път е само път и няма нищо обидно за човека или за другите от напускането му, ако това е, което сърцето ти подсказва да направиш. Но твоето решение, да следваш пътя или да го оставиш, трябва да бъде освободено от страх или амбиция. Предупреждавам те: вглеждай се във всеки път внимателно и хладнокръвно. Пробвай го, колкото пъти сметнеш за необходимо. Тогава задай на себе си и само на себе си един въпрос. Това е въпрос, който само един много стар човек задава. Моят благодетел ми го каза веднъж, когато бях млад, а кръвта ми беше твърде буйна, за да го разбера. Сега наистина го разбирам. Ще ти кажа какъв е той: „Има ли този път сърце?“ Всички пътища са еднакви: те не водят никъде. Те са пътища, минаващи през храста или отиващи в храста. Мога да кажа, че в живота си съм изминал дълги, дълги пътища, но не съм никъде. Въпросът на моя благодетел има значение сега. Има ли този път сърце? Ако има, пътят е добър, ако не — той е безполезен. И двата пътя не водят никъде, но единият има сърце, а другият няма. Единият дава радостно пътешествие — докато го следваш, ти си едно с него. Другият ще те накара да проклинаш живота си. Единият те прави силен, другият те прави слаб.
Неделя 21 април 1963
Във вторник следобед на 16 април дон Хуан и аз отидохме на хълмовете, където бяха неговите растения Datura. Там той ме помоли да го оставя сам и да го чакам в колата. Върна се почти три часа по-късно, носейки пакет, увит в червен плат. Когато поехме с колата обратно към къщата му, той посочи вързопа и каза, че това е последният му подарък за мен.
Попитах го дали иска да каже, че повече няма да ме учи. Обясни, че се позовава на факта, че имам напълно зряло растение и повече няма да се нуждая от неговите растения.
Късно следобеда седнахме в стаята му. Той извади гладко изработени хаван и чукало. Хаванът беше около шест инча в диаметър. Той развърза голям пакет, пълен с малки вързопчета, отдели две от тях и ги постави на сламената рогозка до мене. След това добави още четири вързопа със същия размер от пакета, който беше донесъл вкъщи. Каза, че това са семена и че аз трябва да ги стрия на фин прах. Той отвори първия вързоп и изсипа малко от съдържанието му в хавана; Семената бяха изсушени, кръгли и карамелено жълти на цвят.
Започнах да работя с чукалото. След малко той ме поправи. Каза мм първо да блъскам чукалото към едната страна на хавана, а след това да го плъзгам през дъното и нагоре към другата страна. Попитах го какво ще прави с праха. Той не пожела да говори за това. Семената от първата партида бяха изключително твърди за стриване. Отне ми четири часа да довърша работата. Гърбът ме болеше поради позата, в която седях. Легнах и исках веднага да заспя на място, но дон Хуан отвори следващата торбичка и изсипа известно количество от съдържанието й в хавана. Този път семената бяха малко по-тъмни от първите и слепени. Останалото в торбата беше вид прах, съставен от много малки кръгли тъмни гранули.
Исках да хапна нещо, но дон Хуан каза, че ако искам да уча, трябва да следвам правилото, а то е, че мога само да пия малко вода, докато уча тайните на втората част.
Третата торбичка съдържаше шепа свежи черни зърна от хоботник. И в последната торбичка имаше няколко свежи бели семена, меки на вид, но влакнести и трудни за стриване до фино тесто, както той искаше да направя. След като приключих стриването на съдържанието на четирите торбички, дон Хуан отмери две чаши зеленикава вода, наля я в глинено гърне и сложи гърнето на огъня. Когато водата кипна, той добави първата партида стрити семена. Разбърка ги с дълго заострено парче дърво или може би кост, което държеше в кожената си кесия. Когато водата отново кипна, той добави другите субстанции една по една, следвайки същата процедура. След това прибави още една чаша от същата вода и остави сместа да ври на тих огън.