Учението на дон Хуан (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мира Антонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Учението на дон Хуан (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)». Краткое содержание книги:
Тогава той ми каза, че е време да смачкам корена. Внимателно извади дълго парче Datura от вързопа, който беше донесъл вкъщи. Коренът беше дълъг около шестнайсет инча. В диаметър беше може би инч и половина. Каза, че това е втората част и че отново той я е отмерил, защото все още това е неговият корен. Каза, че следващия път, когато опитам дяволската трева, ще трябва аз да отмеря своя корен.
Той бутна големия хаван към мен и аз продължих да стривам корена, точно по същия начин, по който той беше смачкал преди първата част. Той ме насочваше да спазвам същия ред и накрая пак оставихме смачкания корен накиснат във вода, изложен на нощния въздух. До това време врящата смес в глиненото гърне се беше сгъстила. Дон Хуан махна гърнето от огъня, постави го в мрежа и я закачи на една греда в средата на стаята.
Към 8 часа сутринта на 18 април дон Хуан и аз започнахме да изцеждаме екстракта на корена от водата. Беше ясен слънчев ден и дон Хуан разтълкува чудесното време като поличба, че дяволската трева ме харесва. Той каза, че сега покрай моя случай си спомня колко лоша е била тя с него.
Процедурата, която следвахме при изцеждането на кореновия екстракт, беше тази, която бях наблюдавал при първата част. Късно следобеда, след като бяхме излели водата от повърхността за осми път, имаше една лъжица жълтеникаво вещество в дъното на купата.
Върнахме се в стаята му, където имаше още две малки вързопчета, които той не бе докоснал. Той отвори едното, пъхна ръка вътре и стисна с другата отворения край около китката си. Изглежда държеше нещо, съдейки по начина, по който се движеше ръката му в торбата. Изведнъж, с бързо движение той махна торбата от ръката си като ръкавица, обръщайки я наопаки и бутна ръката си към лицето ми. Държеше гущер. Главата му беше на няколко инча от очите ми. В устата на гущера имаше нещо особено. Загледах я за момент, после неволно се отдръпнах. Устата беше зашита с груби бодове. Дон Хуан ми заповяда да хвана гущера с лявата си ръка. Сграбчих го. Той се гърчеше в дланта ми. Почувствах се отвратен. Ръцете ми започнаха да се потят.
Той взе последната торба и повтаряйки същите движения, извади друг гущер. Отново го поднесе към лицето ми. Видях, че очите му бяха зашити. Заповяда ми да взема този гущер в дясната си ръка.
Когато и двата гущера бяха в ръцете ми, вече бях почти болен. Имах непреодолимо желание да ги пусна и да се махна оттам.
— Не ги стискай! — каза той и гласът му ми донесе усещане за облекчение и насока.
Попита ме какво ми е. Опитваше се да бъде сериозен, но не можа да сдържи сериозния си вид и се засмя. Опитах се да разхлабя хватката си, но ръцете ми така обилно се потяха, че гущерите започнаха да се измъкват от тях. Малките им остри нокти драскаха ръцете ми, пораждайки невероятно чувство за погнуса и отвращение. Затворих очи и стиснах зъби. Единият гущер вече почти пълзеше по китката ми. Оставаше му само да издърпа главата си измежду пръстите ми, за да бъде на свобода. Имах особено усещане за физическа безнадеждност, за краен дискомфорт. Изръмжах през зъби на дон Хуан да вземе от мен проклетите неща. Главата ми неволно се разтрепери. Той ме погледна учудено. Ръмжах като мечка, клатейки тяло. Той пусна гущерите в техните торби и започна да се смее. И аз исках да се засмея, но стомахът ми беше разстроен. Легнах.
Обясних му, че това, което ме беше афектирало, е усещането от техните нокти по дланите ми. Той каза, че има много неща, които могат да подлудят човек, особено ако той няма решимостта и ясната цел, които се изискват за учене. Когато обаче човек има ясно и непреклонно намерение, чувствата по никакъв начин не са препятствие, тъй като той е в състояние да ги контролира.
Дон Хуан изчака малко, после, извършвайки същите движения, отново ми подаде гущерите. Каза ми да ги държа с главите нагоре и нежно да ги отъркам о слепоочията си, сякаш ги питам нещо, което искам да знам.
Отначало не разбрах какво иска да направя. Той отново ми каза да попитам гущерите за каквото и да било, което аз самият не мога да разбера. Даде ми цяла поредица примери: можех да разбера за хора, които не виждам често, или за загубени предмети, или за места, които не съм виждал. Тогава разбрах, че той говори за гадаене. Развълнувах се много. Сърцето ми се разтуптя. Почувствах, че дъхът ми секва.