Учението на дон Хуан (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мира Антонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Учението на дон Хуан (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)». Краткое содержание книги:
— Твоят благодетел ли те научи на всичко това за Мескалито?
— Не! Никой не ме е учил за него. Самият закрилник беше мой учител.
— Тогава Мескалито е като човек, с когото можеш да говориш.
— Не, не е.
— Как учи той тогава? Той замълча за малко.
— Помниш ли, когато игра с него? Ти разбра какво искаше да каже той, нали?
— Разбрах!
— Това е начинът, по който той учи. Тогава ти не знаеше това, но ако му беше обърнал внимание, Мескалито щеше да ти говори.
— Кога?
— Когато го видя за пръв път.
Той изглеждаше много раздразнен от моите въпроси. Казах му, че трябва да задам всички тези въпроси, защото искам да разбера всичко, което мога.
— Не питай мене! — той се усмихна злобно. — Попитай него. Следващия път, като го видиш, попитай го за всичко, което искаш да знаеш.
— Значи Мескалито е като човек, с който можеш да говориш…
Не ме остави да довърша. Обърна се, вдигна манерката, слезе от терасата и изчезна зад скалата. Не исках да остана сам и макар че не беше ми казал да вървя с него, аз го последвах. Вървяхме около петстотин фута до малка рекичка. Той изми ръцете и лицето си и напълни манерката. Наплиска вода около устата си, но не пи. Аз загребах малко вода в шепи и пих, но той ме спря и каза, че не е необходимо да пия.
Той ми подаде манерката и тръгна обратно към терасата. Когато стигнахме там, седнахме отново с лице към долината и с гръб към скалната стена. Попитах дали може да накладем огън. Той реагира така, сякаш беше немислимо да се задава подобен въпрос. Каза, че тази нощ сме гости на Мескалито и той ще ни топли.
Здрачаваше се. Дон Хуан издърпа от раницата две тънки памучни одеала, хвърли едното в скута ми, седна с кръстосани крака и метна другото върху раменете си. Под нас долината вече тъмнееше, с краища, които се губеха в мъглявината.
Дон Хуан стоеше неподвижен, с лице към пейотеното поле. Постоянен вятър духаше в лицето ми.
— Здрачът е процепа между световете — каза той тихо, без да ме гледа.
Не попитах какво иска да каже. Очите ми бяха изморени. Изведнъж се почувствах щастлив. Имах странно, непреодолимо желание да плача!
Легнах по корем. Камънакът беше твърд и неудобен и трябваше да сменям позата си на всеки няколко минути. Накрая седнах и кръстосах крака, слагайки одеалото върху раменете си. За мое удивление, тази поза беше изключително удобна и аз заспах.
Когато се събудих, чух дон Хуан да ми говори. Беше много тъмно. Не можех да го видя добре. Не разбирах какво казва, но го последвах, когато започна да слиза от терасата. Движехме се внимателно или поне аз се движех така заради тъмнината. Спряхме в подножието на скалната стена. Дон Хуан седна и ми даде знак да седна от лявата му страна. Той разкопча ризата си и извади кожена кесия, която отвори и постави на земята пред себе си. Тя съдържаше няколко изсушени пейотени пъпки.
След дълга пауза той вдигна една от пъпките. Подържа я в дясната си ръка, разтривайки я няколко пъти между палеца и показалеца, като пееше тихо. Изведнъж нададе страхотен вик.
— Аййй!
Беше свръхестествен, неочакван. Ужаси ме. Смътно видях как сложи пейотената пъпка в устата си и започна да дъвче. След миг той вдигна кесията, наведе я към мен и шепнешком ми каза да я взема, да избера един Мескалито, да сложа кесията отново пред нас, а след това да направя точно същото като него.
Избрах една пейотена пъпка и я разтрих като него. Междувременно той пееше, люлеейки се напред-назад. Няколко пъти се опитах да сложа пъпката в устата си, но ми беше трудно да извикам. И тогава, като насън, от мен излезе невероятен писък: „Аййй!“ За миг помислих, че е някой друг. Отново почувствах ефекта на нервен шок в стомаха си. Падах назад. Припадах. Сложих пейота в устата си и го сдъвках. След малко дон Хуан взе друга пъпка от кесията. Олекна ми като видях да я слага в устата си, след кратко песнопение. Той ми подаде кесията и след като взех една пъпка, аз отново я-сложих пред нас. Този цикъл се повтори пет пъти, преди да усетя някаква жажда. Вдигнах манерката, за да пия, но дон Хуан ми каза само да си изплакна устата и да не пия, за да не повърна.
Няколко пъти намокрих устата си. В един момент изкушението да пия беше страшно и аз глътнах малко вода. Незабавно стомахът ми започна да се свива. Очаквах да имам безболезнено и леко изтичане на течност от устата, както беше станало при първия ми опит с пейота, но за моя изненада имах само обикновено усещане за повръщане. Все пак то не продължи дълго.
Дон Хуан взе друга пъпка и пак ми подаде кесията. Повтаряхме цикъла докато сдъвках четиринайсет пъпки. Дотогава всичките ми по-раншни усещания за жажда, студ и неудобство бяха изчезнали. Вместо тях започнах да изпитвам непознато усещане за топлина и възбуда. Взех манерката, за да освежа устата си, но тя беше празна.