![Клуб „Кемъл“ [The Camel Club - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/9/klub-keml-the-camel-club-bg-download.jpg)
Клуб „Кемъл“ [The Camel Club - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клуб „Кемъл“ [The Camel Club - bg]». Краткое содержание книги:
Във Вашингтон, недалеч от Белия дом, съществува тайна организация, която се занимава с конспиративни теории и следи какво върши правителството на САЩ.
Клуб „Кемъл“. Четирима мъже, четири странни истории, една философия. Хора без минало и без бъдеще, ръководени от бивш служител на ЦРУ, когото всички смятат за мъртъв. На една своя вечерна среща членовете на клуба стават свидетели на убийство и скоро осъзнават, че и най-смелите им теории не са толкова ужасяващи, колкото реалните конспирации. Докато търсят помощ от агент Алекс Форд, четиримата ексцентрици попадат в епицентъра на терористична атака, чиято цел е отвличането на американския президент. Белият дом е длъжен да реагира и да демонстрира сила. Ултиматумът е даден. Часове делят Дамаск от ядрен удар. Апокалипсис сега?
След работа се прибра в къщата и влезе под душа. Взе решение в момента, в който се погледна в огледалото, давайки си сметка, че не разполага със средства за неговата реализация. По това време Кейлъб и Рубън вече трябваше да са на работа. А Милтън просто не ставаше за нищо.
Алтернативата беше само една и той се насочи към Китайския квартал.
Четирийсет и пет минути по-късно се изправи пред ателието за химическо чистене, вдигна глава и подвикна:
— Аделфия?
Жената живееше точно над него. Вероятно вече е излязла, помисли си Стоун, подвикна още веднъж и се обърна да си върви. В този момент отвътре се разнесоха провлачени стъпки и на прага се изправи Аделфия. Беше облечена с черен панталон и дълъг пуловер, а косата й беше стегната на кок.
— Как къде живея научи? — попита рязко тя.
— Ти ми каза.
— О — кимна тя и в очите й се появи раздразнение. — Как мина срещата ти?
— С изненади.
— Какво искаш?
Стоун прочисти гърлото си и изтърси предварително намислената лъжа.
— Разсъждавах върху думите ти за външния ми вид и се запитах дали не можеш да ме подстрижеш. Предполагам, че ще се справя и сам, но резултатите най-вероятно ще са плачевни.
— Чак толкова зле не изглеждаш — промърмори Аделфия, закашля се, притеснена от неволното признание, и в очите й се появи изненада. — Значи съвета ми приемаш, а?
Той кимна.
— Ще си набавя и нови дрехи. Е, относително нови. Обувки също.
— А брадата? — изгледа го подозрително тя. — С нея приличаш на… скитник.
— И тя заминава, но с нея ще се справя сам.
— Никакви такива! — отсече Аделфия. — Отдавна мечтая тая брада да махна! — Посочи вътрешността на дома си и добави: — Хайде, влизай. Ще го направим веднага, още преди да си се отказал.
Стоун бавно я последва. Апартаментчето се оказа изненадващо чисто и подредено. Нещо, което не се връзваше с темперамента и често сменящите се настроения на тази жена.
Влязоха в банята и тя посочи тоалетната чиния.
— Сядай!
Той се подчини и я зачака да събере нужните инструменти. От мястото си виждаше дългите лавици книги с най-различна тематика, част от тях на езици, които не познаваше, въпреки че беше пътувал надлъж и шир по света и притежаваше познания върху много и различни култури.
— Наистина ли владееш всички тези езици, Аделфия? — кимна той към библиотеката.
Тя вдигна глава от отвореното чекмедже пред себе си и подозрително го изгледа.
— Защо иначе са ми книги, които не мога да чета? Мислиш ли, че жилището ми е толкова просторно, че да държа в него ненужни вещи?
— Права си.
Тя го покри с чаршаф, който завърза на тила му.
— Как да те подстрижа?
— Достатъчно е да обереш косата около ушите и на тила.
— Това означава да смъкнем доста от нея. Сигурен ли си, че го искаш?
— Естествено.
Тя започна да щрака с ножицата. Не след дълго косата му се смали до прилична дължина. Аделфия старателно я среса, притискайки с гребена няколко по-упорити кичура. После се прехвърли на брадата и безжалостно я окълца, а след това взе една дамска самобръсначка.
— Използвам я за краката си, но ще свърши работа.
Хвърляйки поглед в малкото огледало, което му поднесе Аделфия, Стоун почти не се позна. Вдигна ръка и неволно потърка гладката кожа на лицето си, която не беше виждал от години. Лишена от дългата сплъстена коса, главата му над изненадващо тънкия врат се оказа с високо чело, прорязано от ситни бръчици.
— Имаш хубаво лице, а вратлето ти е като на бебе — отбеляза Аделфия. — Моята шия е грозна, като на бабичка. Набръчкана като на пуйка.
— Според мен имаш много хубави черти, Аделфия — рече Стоун, продължавайки да се оглежда. Това му попречи да види гъстата руменина, която покри лицето й.
— Един човек снощи те търси — смени темата тя.
— Така ли? — погледна я той. — Кой?
— Някакъв с костюм. Като Форт или нещо подобно се представи. Да ти предам, че те е търсил, каза.
— Форт ли?
— Виждала съм го с онези оттатък улицата да разговаря. От охраната.
— Аха. Вероятно имаш предвид Форд. Агент Алекс Форд…