Клуб „Кемъл“ [The Camel Club - bg]

— А вие кои сте? — обади се строг глас зад гърба им.

Алекс се завъртя и се оказа лице в лице с нисък набит мъж, облечен в костюм с жилетка от „Брукс Брадърс“ и тъмна вратовръзка.

Алекс извади служебната си карта и се представи.

Мъжът почти не я погледна.

— Лойд, специален агент на ФБР. Тук вече присъстват агенти на НРЦ, които представляват интересите на службата си.

Алекс побърза да влезе в ролята си на скромен служител на закона.

— Изпълняваме заповеди, нищо повече — обяви той. — Честно казано, Сикрет Сървис предпочита да има свои представители на подобни места. Бюрото положително си дава сметка, че загубата на човек от НЦОЗ е особено чувствителен проблем, да не говорим за нашата служба, която вече е към Министерството на вътрешната сигурност, а не към финансите.

Каза това с ясното съзнание, че Министерството на вътрешната сигурност има далеч по-голям авторитет от Министерството на финансите, включително и сред представителите на закона. Или, образно казано, 300-килограмовата горила, наречена ФБР, нямаше как да не уважава 500-килограмовата горила на МВС въпреки скорошното й раждане.

Лойд изглеждаше така, сякаш се готвеше да изстреля някой хаплив коментар, но после се овладя и сви рамене.

— Добре. Трупът е там. Идете да си поиграете на Шерлок Холмс, след като толкова ви харесва.

— Високо ценя предложението ви, агент Лойд. Но ме интересува предсмъртното писмо, което сте открили.

Лойд направи знак на един от колегите си, който го донесе.

— Дрехите и личните му вещи ще бъдат изследвани за отпечатъци, но не съм убеден, че ще открием нещо — надуто обяви Лойд. — Очевидно става въпрос за самоубийство.

— Платът не е най-добрият носител на латентни отпечатъци — подхвърли Симпсън. — Но сакото му предлага нелоши възможности главно защото е мокро. Надявам се, че в микробуса на вашите хора ще се намери някоя опаковка „Суперфюм“. Когато става въпрос за снемане на отпечатъци от подобни повърхности, няма нищо по-добро от цианакрила.

— Не знам дали имат такова нещо — промърмори Лойд.

— Най-добре е дрехите да бъдат предадени на лабораторията. Там ще ги сложат в специалната камера за топлинна акселерация, наречена „Мегафюм“. Знам, че във ФБР разполагат с такава. — Симпсън посочи предсмъртното писмо и добави: — А ако пуснете това в пещ с нинхидрин, всичко, което има да се показва, ще излезе наяве.

— Благодаря за съвета — сопна се Лойд, но си личеше, че е впечатлен от познанията й.

Алекс хвърли възхитен поглед към партньорката си, след което отново насочи вниманието си към агент Лойд.

— Трябва да сверите почерка — рече той.

— Знам — троснато отвърна Лойд.

— Нашата лаборатория може да свърши тази работа, както и да провери за евентуални отпечатъци.

— Тя не може да се сравнява с лабораторията на ФБР! — гневно отсече Лойд.

— Но не е така натоварена — меко възрази Алекс. — Все пак играем в един отбор, агент Лойд.